Около половин милион бегълци от Северна Корея, основно жени, но също така и момичета на около 12 години, се укриват в пограничните райони на Китай. Огромна част от тях са изложени на сериозен риск от експлоатация и след като са напуснали родината си.
За последното десетилетие са били установени над 4 340 случая на трафик на севернокорейски жени от Китай и поне 80 000 на нарушени човешки права. Това се посочва в нов доклад на международната правна фирма "Глобъл райтс комплайънс", специализирана в областта на човешките права. Тя е работила съвместно с други неправителствени и правозащитни организации, за да събере и сравни доказателства и показания на бегълците от комунистическата държава.
Много от разказите на бежанките са потресаващи, казва София Евангелу, съветник в адвокатската кантора. "Много от тези жени, дори след като вече се намират в безопасност в Южна Корея, казват, че все още се тревожат или изпитват срам или посттравматичен стрес", посочва тя.
Според Евангелу жените са преминали през различни трудности и всяка една от тях се справя по индивидуален начин. Същевременно "съществува ясен модел на жени, които страдат физически, емоционално и психологически от преживяното".
Докладът посочва още, че жените не се намират в безопасност дори и след като са завършили рискованото си пътуване през силно укрепената граница между Северна Корея и Китай. Пхенян е издал заповед за стрелба срещу всеки, който е заподозрян в опит за напускане на страната.
Бегълките от Северна Корея са принудени да се крият и след като достигнат т. нар. "червена зона" в Източен Китай. Властите там търсят дезертьори, за да ги върнат обратно на Пхенян. Твърди се, че избягалите за първи път могат да се разминат само с престой в някой от бруталните затвори. Наказанията при рецидив обаче стават по-сериозни, като могат да достигнат и до екзекуция. Локдауните, наложени от Китай по границата заради коронавируса, са направили ситуацията за бежанците от Северна Корея още по-опасна. Обикновено избягалите от диктаторския режим разполагат с малко пари, без достъп са до храна и не могат да продължат пътуването си към безопасна трета страна.
Данните, събрани от различни организации, сочат, че до 80% от бежанките попадат в ръцете на трафиканти на хора и в мрежите за секс търговия. Твърди се, че това носи на китайските и севернокорейските организирани престъпни синдикати над 105 милиона щатски долара годишно.
Смята се, че в "червената зона" жените и момичетата често стават жертви на изнасилвания, сексуално робство, принудителни бракове, нежелана бременност, принудителен труд и принудителен киберсекс. Има пребивани жени, при това на обществени места, които след това са продавани за по няколкостотин долара.
"Бях продадена на хански китаец, живеещ в Янбиан", споделя една от жертвите, цитирана в доклада. "Живяхме заедно една година и не можах да забременея. Затова той ме пребиваше. Риташе ме, много ме риташе по главата."
Друга жена, която била заловена и изпратена в затвор в Северна Корея, разказва, че е станала свидетелка как друга затворничка, която криела своята бременност и извършвала тежък физически труд, припаднала, докато събирала камъни в реката. После тя се удавила. Когато надзирателите разбрали, че е била бременна, съблекли останалите задържани, за да проверят дали има и други бременни сред тях. След това затворническата администрация извършила незабавни принудителни аборти, пише DW.
"Международната общност не може повече да се прави, че не вижда жестокостите, извършвани срещу жени и деца, които бягат, за да спасят живота си", казва София Евангелу.
Междувременно правителството на Южна Корея изглежда проявява все по-голям интерес към нарушенията на човешките права от страна на северната си съседка. Според Пак Джунг-уон, професор по международно право в университета "Данкук", новата администрация в Сеул е променила отношението на страната към темата. Натискът ѝ ще "даде възможност на международната общност да предприеме по-конкретни действия в отговор на тези ужасни нарушения на човешките права в Северна Корея", казва Пак.
Снимка: БГНЕС