Голямата глобална битка за минерали за захранване на зеления преход е в пълен ход. Редки земни елементи, литий, кобалт, никел: големите икономики се конкурират ожесточено за суровините, които са от решаващо значение за индустриалната им трансформация, пише колумнистът на Financial Times Алън Бийти.
Като се има предвид, че много от тях се добиват в развиващите се страни - кобалт в Демократична република Конго, никел в Индонезия - не е чудно да чуем ехото от надпреварата за суровини (подправки, памук, каучук, слонова кост), която е движела европейския империализъм през предишните векове, пише анализаторът. Неприятно е, че ЕС вече беше наречен неоколониалист от страни като Малайзия и Бразилия, защото използва търговската политика, за да наложи възгледите си за това как те управляват своите гори.
Може би разумно някои в ЕС се опитват да действат деликатно, за да осигурят минералите. В наскоро обявения от ЕК Закон за критичните суровини се говори за съюзи и сътрудничество с производители. А неотдавнашна търговска сделка с Чили показва, че Брюксел леко променя тактиката си, за да се представи като партньор за развитие, а не като неоколониален играч при суровините.
При снабдяването със суровини европейските производители казват, че се сблъскват с два вида конкуренти с нечестни предимства. Единият са преработвателите и производителите на минерали в страната на произход, към които правителството или държавна добивна компания пренасочват продукция на по-ниски цени, отколкото продават на световния пазар. Пример за другия вид е Китай, който предлага субсидирана инфраструктура и други безплатни неща в замяна на привилегирован достъп до суровините.
Снимка: Bloomberg
Прочетете повече в Investor.bg