Колко опасен е уранът около нас и какви рискове крие?

Уранът е открит още през 18 век от германския химик Мартин Клапрот. Радиоактивният елемент се среща в цялата заобикаляща ни среда, но в много малки количества, които учените наричат "следи". Тези следи можем да открием навсякъде: в скалите, в почвата, в растенията, във водоизточниците, в прахоляка из въздуха.

Радиоактивният елемент прилича по своя сребристо сиво-бял цвят на другите тежки метали: оловото, кадмия, волфрама. Уранът е изключително плътен метал: кубче със страна 10 сантиметра тежи цели 20 килограма. Представете си само: едно малко по-голямо кубче на Рубик да тежи колкото цял куфар с багаж!

свързани

Безследно изчезнаха 2,5 тона уран. Има ли радиационен риск и ядрена заплаха?

Уранът от прахоляците във въздуха може да се утаи върху повърхността на реките, потоците и езерата, след това да потъне към дъното и там да се смеси със следите от друг уран. Тревопасните животни също поемат уран в организмите си с храната, но той бързо се изхвърля от организма с помощта на урината и изпражненията.

Обогатеният уран се използва като гориво в атомните електроцентрали и в други ядрени реактори – например такива, които захранват военни кораби и подводници.

Както стана дума, уран се утаява на дъното на водоизточниците, а също и в подпочвените води. Световната здравна организация (СЗО) ни успокоява обаче: приемът на уран чрез питейна вода е изключително нисък. Макар че не навсякъде по света това е така. Според МААЕ в някои области концентрацията на уран в питейните води е особено висока.

свързани

Иран започна да обогатява уран до 60%

Този радиоактивен елемент може да бъде много опасен, но всичко зависи от това в каква степен сте се изложили на въздействието му. Ако става дума за минималните количества уран в околната среда, тоест това, което учените наричат "външна експозиция", то рискът за здравето си остава нисък, пише DW.

Уранът се разпада на алфа частици, а човешката кожа може да ги блокира. Тези частици са сравнително бавни и тежки в сравнение с другите форми на ядрена радиация и те не могат да проникнат много дълбоко или да преодолеят слоеве материя. И все пак: ако човек поеме висока концентрация на уран, това може да причини рак, който да засегне костите или белия дроб. При вдишване на висока концентрация от уран рискът от рак на белия дроб става особено голям.