Юлиян Попов: Емоционални мотиви лежат в искането на независимост в Шотландия

Юлиян Попов: Емоционални мотиви лежат в искането на независимост в Шотландия

Поддръжниците на идеята за Шотландия да обяви независимост от Обединеното кралство се водят по-скоро от емоционални мотиви и чувство за непредставеност, коментира за предаването „Полиграф”  с водещ Светла Петров политикът и бивш екоминистър от служебния кабинет на Марин Райков- Юлиян Попов.

Попитан за генезиса на желанието за отделяне на шотландците той посочи, че разликата между англичани и шотландци е ясно вдимина за тях самите, като „в последните години започна една диверсификация на политическите групи“. - „Лейбърисите и консерваторите започнаха да губят определен сила. Отделни  част от Англия започнаха да се чувстват по-независими и не толкова представени, а при управлението си Тони Блеър даде много голяма независимост на Уелс, на Шотландия като цяло, което  даде конкретна база искането на независимост да се институционализира и така постепенно се стигна до този референдум“, коментира Попов.

Той посочи още, че в една евентуална независимост много от шотлндците виждат някакъв символен акт, „както ние гледаме на Пловдив като столица на културата- като някакъв акт, който ще даде някаква представителност, но няма да има някакви политически последствия“.

Попов коментира и какви биха били евентуалните икономически и политически последици за Шотландия от евентуално отделяне от Обединеното кралство.

„Икономическите последствия се дискутират много, но не и рационално. Едва през последните шест месеца се намесиха в дебата и големи банки, които посочиха, че ако съюзът се раздели ще има сериозни последици- сред които отделяне на валутите.

От друга страна, се говори че Шотландия ще спечели 300 млрд. от собствените  залежи на газ. Но всичко това играе някаква емоционална игра, а рационалният елемент почти се е изплъзнал от дебата,“ посочи още Попов.

Според него последиците за икономиката няма да бъдат трагични. - „Икономиките на Острова са много свързани. Това е частна свръзаност- не се определя от държавата. В същото време разделението в други области, така или иначе е факт – като например в образованието- шотландските университети имат по-социална насоченост- те са безплатни, докато в Англия, например, не са,“ коментира Попов.

Той посочи, че в Англия интересът към референдума в Шотландия е слаб и едва в последните седмици се говори по-активно по темата. Според проведено наскоро проучване- едва 17% от англичаните искат Шотландия да остане част от Обединеното Кралство. Останалите- или не се интересуват, или искат страната да обяви независимост.