Десетки хиляди убити и ранени, множество разрушени градове в Украйна - това е равносметката след една година от началото на войната.
"Защо моят спокоен град и моята страна са бомбардирани? Плача, когато си мисля за дома и искам да се върна. В момента съм в мазето за шести ден", казва Вероника Ромашова през 2022 година.
"Чухме експлозии и се скрихме в банята. Харков беше мястото, където семейството ми беше наистина щастливо. Има въздушна тревога, което означава, че нещо лети насам", споделя Олга Базарова, когато започва войната.
Когато Русия нахлу в Украйна, журналистът Мадис Кабаш от телевизия Bloomberg записва разговори с хора от цялата страна.
"Ние останахме в мазето 10 дни. После пред мен се откри възможност да изведа семейството си в Германия с помощта на доброволци. Остана само съпругът ми, който работи за спасителните служби. Боевете бяха много интензивни, по-интензивни отколкото днес, и той непрекъснато беше дежурен. Чакаме победата на нашите военни и се надяваме това да стане много скоро", коментира днес Ромашова.
"Една ракета падна на 200 метра от къщата ни и осъзнах, че трябва да направя нещо и да спася децата. Качих се в колата, навсякъде имаше разрушения, но ние успяхме да потеглим. Отидохме в Западна Украйна, живях там половин година, после разбрах, че трябва да си намеря работа и се преместих в Киев. С брат ми трябваше да разкажем, да покажем на родителите си какво се е случило с дома им. Има някои неща, които никога няма да си върнем. Няма да си върнеш онези мигове на щастие, когато всички бяхме заедно. Не знам кога всичко това ще се върне и дали въобще ще се върне. Но ни останаха спомените", споделя една година по-късно Олга Базарова.
Вижте повече във видеото.
Снимка: БГНЕС