Мнозина незасегнати от сполетяващите ни трагедии в един момент вече не могат да понесат лавината от лоши новини - не искат повече да четат за войни, разрушения, катастрофи и човешка мъка, нито да гледат кадри с тези ужаси. Този феномен си има име - "умора от състрадание" наричаме естествената реакция на прекомерното страдание на другите.
"Усетих това след инвазията в Украйна", казва експертката по комуникациите Джесика Робъртс. "Когато за първи път чух за зверствата, бях потресена, но заваляха новини за подобни жестокости и на други места и реакцията ми вече не беше толкова екстремна".
Изследователят на медиите Брад Бушман от университета в Охайо е правил експерименти в тази сфера. Те показват как насилието в различни дигитални медийни формати, като например видеоигри и филми, може да десенсибилизира хората по отношение на страданието на другите, но също и по отношение на насилието в истинския живот.
За целите на проучването си Бушман и колегите му накарали 320 студенти в продължение на 20 минути да играят на видеоигри - с или без насилие. След това трябвало да попълнят въпросник, а през това време актьори инсценирали бой в коридора.
Изследователите искали да установят колко време е било необходимо на участниците в експеримента да се притекат на помощ на стенещия отвън човек. На тези, чийто игри били с насилие, им отнело средно 73 секунди, а на другите - 16 секунди.
Бушман е на мнението, че психологическият механизъм, на който се дължи умората от състрадание, е десенсибилизацията. "Това е един вид емоционален филтър, който ни защитава от това определено страдание да стане за нас твърде стресово или травматично", пише DW.
"Тази адаптация е един от механизмите, които насърчават агресията и насилието в обществото", обяснява ученият, като се позовава на резултати от проучвания, показващи как конфликтът между Израел и палестинците води до ръст на насилието сред децата.
Снимка: БГНЕС