Само след ден, на 24 февруари, се навършва една година от нахлуването на Русия в Украйна. Украинската армия успя да възстанови голяма част от териториите, които бяха окупирани от Федерацията в първите седмици на войната, но Русия все още контролира големи части от страната. На 19 януари 2023 година украинските сили се изтеглиха от Соледар в Донбас, който оттогава отново е под руски контрол.
По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците, в Европа досега са намерили подслон 6,3 милиона украински бежанци. Вътрешно разселени в самата Украйна пък са още 6,6 милиона души. Според ООН много хора са депортирани в Русия или принудени да емигрират там - особено от районите на Източна Украйна. Това обяснява големия брой бежанци в Русия. Някои от тях се опитват да продължат пътя си от Русия към Европа.
Според ООН хуманитарната ситуация в Украйна се е "влошила драстично". Около 40% от населението вече зависи от хуманитарна помощ, за да оцелее.
Икономическото положение е катастрофално. По данни на Световната банка и украинското министерство на земеделието брутният вътрешен продукт на страната се е свил с 35% през 2022 година. В момента 60 на сто от населението живее на ръба на бедността. Щетите от унищожаването на вътрешната инфраструктура по време на войната се оценяват на над 130 милиарда евро.
За разлика от Украйна, ситуацията в Русия не е толкова критична, колкото се прогнозираше. Въпреки това, експертите очакват влошаване през тази година поради допълнителните санкции на ЕС срещу Русия, приети през февруари.
Прогнозите за икономическото развитие на Русия се различават значително: докато Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) очаква руската икономика да се свие с 5,6% през тази година, Международният валутен фонд (МВФ) предвижда минимален растеж от 0,3%. Приходите на Русия от износ на енергия първоначално рязко нараснаха след ценовия взрив през март 2022, а след това последователно спадаха. Към момента те се стабилизираха на предвоенното ниво от декември 2021 година.
С оглед на спадащите цени на газа и петрола, както и на намаляващото търсене, особено от страна на ЕС, но и с оглед на стагниращото потребление от страна на Китай, през тази година се очаква по-нататъшен спад на приходите на Русия от износ на енергия.
От началото на войната в Украйна постъпиха милиарди евро като военна, хуманитарна и финансова помощ. С предоставените над 70 милиарда евро САЩ оглавяват списъка. ЕС и неговите държави членки са предоставили над 50 милиарда евро. Германия е един от най-големите доставчици на оръжие за Украйна. За 2023 г. е планирана военна подкрепа в размер на 2,2 млрд. евро.
С оглед на огромното военно превъзходство на Русия над Украйна, НАТО също разшири военното си присъствие на източния фланг. В балтийските държави бяха разположени многонационални бойни сили, а въздушното наблюдение в региона беше засилено.
Поне една от прогнозираните катастрофи не се сбъдна - светът успя да предотврати глобална продоволствена криза поради недостиг на жито, от каквато се опасяваха мнозина в началото на войната. Според украинското и американското министерство на земеделието световното производство на пшеница ще се увеличи от 778 млн. тона през 2021/2022 година до 783 млн. тона през 2022/2023 година, пише DW.
Цената на пшеницата, която след руската инвазия в Украйна достигна най-високата си стойност от над 430 евро за тон през май 2022, междувременно отново спадна до малко под 300 евро. Това я връща близо до равнището на цените преди началото на войната, когато стоката се търгуваше за 275 евро за тон.
Производствените загуби в Украйна - която все още е един от водещите производители в света, се компенсират от други страни. Най-вече Австралия и Русия увеличиха производството си. Според руската информационна агенция ТАСС увеличението се дължало на "анексирането на четирите украински територии".
Снимка: БГНЕС