Щатският долар е доминиращата световна резервна валута от създаването на Бретънуудската система (изградила съвременната финансова архитектура – бел. прев.) след края на Втората световна война. Дори изоставянето на фиксираните обменни курсове в началото на 70-те години не оспори "изключителната привилегия" на зелените пари, пише за Financial Times известният икономист Нуриел Рубини, почетен професор на Нюйоркския университет.
Но като се има предвид увеличеното използване на долара като оръжие за целите на националната сигурност и нарастващото геополитическо съперничество между Запада и ревизионистки сили като Китай, Русия, Иран и Северна Корея, някои твърдят, че дедоларизацията ще се ускори. Този процес се задвижва и от появата на дигитални валути на централните банки (CBDC), които биха могли да доведат до алтернативен многополюсен международен валутен и разплащателен режим.
Скептиците твърдят, че глобалният дял на щатския долар като разчетна единица, средство за плащане и съхраняване на стойността не е намалял много въпреки цялото говорене за неминуем спад. Те също така посочват, че не можете да замените нещо с нищо - както каза бившият министър на финансите на САЩ Лорънс Самърс: "Европа е музей, Япония е старчески дом, а Китай е затвор".
По-нюансирани аргументи посочват, че съществуват икономии от мащаба и мрежата, които водят до относителен монопол на статута на резервна валута и че китайският юан не може да се превърне в истинска резервна валута, освен ако капиталовият контрол не бъде премахнат и обменният му курс не стане по-гъвкав.
Нещо повече - държава с резервна валута трябва да приеме - както САЩ отдавна са го направили - постоянни дефицити по текущата сметка, за да емитира достатъчно от пасивите, държани от чуждестранни лица. И накрая такива скептици твърдят, че всички опити за създаване на режим на многополюсна резервна валута - дори кошницата със Специални права на тираж (СПТ) на МВФ, която включва юана - досега не са успели да заменят долара.
Тези аргументи може някога да са имали някаква валидност, но има вероятност в един свят, който все повече ще се разделя на две геополитически сфери на влияние – а именно тези около САЩ и Китай – двуполюсен, а не многополюсен валутен режим в крайна сметка да замени еднополюсният.
Четете повече в investor.bg.