20-те години на миналия век са белязани от тежък конфликт между Гърция и Турция, който оставя сериозен отпечатък и до днес. В резултат от т.нар. "Малоазийска катастрофа" окончателно била скъсана връзката между гръцките православни християни и турските мюсюлмани, които векове наред са съжителствали.
В статия за швейцарския "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦ) професорът по история от Виенския университет Оливер Йенс Шмитс разказва за събитията тогава.
Тези противопоставяния имат своите исторически корени. Миналата година се навършиха 100 години от турската победа в Гръцко-турската война, започнала през 1919 година. От гледна точка на Атина става въпрос за катастрофално събитие, което слага точка на гръцкото заселване в Анадола, започнало още от Древността. През 2021 г. се отбеляза и 200-годишнината от Гръцката революция от 1821 г. - въстанието на православни гърци, албанци (арванити) и власи срещу Османската империя.
Турската управляваща партия ПСР възхвалява Османската империя като турска и сунитска. Този исторически прочит обаче пренебрегва факта, че в началото на 20 век около 20% от населението в Анадола е било християнско, пише НЦЦ. До 1923 година, когато е основана Република Турция, по-голямата част от него е изчезнала.
"Съвременна Турция е изградена и върху арменския геноцид, убийствата, експулсиранията и бягствата на православните и асирийските християни", коментира авторът на статията Оливер Йенс Шмитс. Според него религиозното и етническото многообразие, което е било определящо за Османската империя, се игнорира в съвременния турски прочит на историята, в който и мюсюлмански малцинства като кюрдите и алевитите също са маргинализирани.
През 2023 година се навършват и 100 години от подписването на Лозанския договор. С него мюсюлманите в Гърция и православните християни в Турция окончателно са били отделени след векове съвместно съжителство с другия етнос. По колониална традиция това станало чрез масови изселвания на хора. Лозана е също така предвестник на това, което предстои да се случи през 20-ти век по отношение на широкомащабното насилие чрез депортиране и принудителна миграция.
"В Гърция, където бежанците и техните потомци съставляват голяма част от населението, споменът за размяната на население, за заселването на непознати места, за унищожаването на хилядолетното гръцко присъствие на източния бряг на Егейско море, в Понт и във вътрешността на страната, е жив", пише гръцкият "Катимерини" в коментар по повод 100-годишнината от Лозанския договор, пише DW.
Християните в Турция напускали родината си и се преселили в Гърция. От Анадола в Гърция пристигнали и православни, говорещи турски. В Турция пък се заселили гръцкоговорящи мюсюлмани. От двете страни били изселени около 2 милиона души.
Предисторията на конфликта може да се търси във военния период, започнал през 1912 г. с Първата балканска война и завършил 10 г. по-късно с разгрома на гръцката армия.
Корените му обаче датират още от началото на 19 век. Гръцката война за независимост, която започва през 1821 година, мобилизирала ортодоксални християни по целите Балкани. Кръстът се превърнал в символ на въстанието. То е било близо до потушаване, но намесата на Великобритания, Франция и Русия спасила Южна Гърция от катастрофа.
През 1894 г. започнало онова, което не без основание се определя като 30-годишен геноцид над анадолските християни, продължил до 1923 година.
Гърция обаче също била готова да използва насилие. През 1897 г. великите сили не позволили на османските войски да влязат в Атина след провалило се гръцко нападение. През 1912 г. Гърция в съюз с повечето балкански държави завладява тогавашна Северна Гърция, в която имало голямо мюсюлманско население, пише НЦЦ. Много мюсюлмани избягали в Османската империя, което допълнително влошило отношенията между двете общности. А през 1914 г. империята започнала и масова депортация на гърци, които от крайбрежието били отведени във вътрешността на страната.
През 1919 г. гръцките войски навлезли в Смирна (днешен Измир). В Анадола те понякога брутално нападали цивилното мюсюлманско население.