Преследвани, кастрирани и убивани - хомосексуалистите са забравените жертви на Холокоста

Бундестагът реабилитира осъдените от нацистите през 2002 г., когато повечето от тях вече не са сред живите

27.01.2023 | 14:49 Редактор:
Преследвани, кастрирани и убивани - хомосексуалистите са забравените жертви на Холокоста
Преследвани, кастрирани и убивани - хомосексуалистите са забравените жертви на Холокоста

Представителите на различните сексуални малцинства, преследвани по време на националсоциализма, са унижавани, малтретирани и избивани, а по-късно остават и напълно забравени. 

"Сега вече се отърва от топките си, хомосексуална свиня" - с тези думи надзирател в концентрационния лагер Заксенхаузен през август 1939 година се обръща подигравателно към Ото Гиринг, който преди това насилствено е бил кастриран. Още преди да попадне в концлагера 22-годишният мъж на два пъти е осъждан за хомосексуални контакти и е изпратен в трудов лагер. Разтърсващата история на шивашкия чирак от Хамбург е включена в книгата "Медицина и престъпление".

Гиринг оцелява след престоя си в лагера, но здравето му е съсипано. Умира през 1976 г. - няколко месеца преди да навърши 60 години. Той е един от общо между 10 и 15 000 хомосексуални мъже, натикани от нацистите в германските концентрационни лагери. Само в Заксенхаузен те са били приблизително 1000 души - повече, отколкото в който и да било друг концлагер. Заедно с евреите и ромите, те са сред групите, които в най-голяма степен са малтретирани от надзирателите. 

"След 1945 г. хомосексуалните отношения остават престъпление според закона и в двете германски държави. Всъщност, либерализацията на правилата започва много по-рано в ГДР, отколкото в Западна Германия. Дълго време реабилитацията на други групи жертви на нацистите е била с приоритет пред тази на хомосексуалните. В Източна Германия например, това са политическите затворници, а в Западна - консервативната съпротива и по-късно евреите", обяснява говорителят на Мемориала в Заксенхаузен Хорст Зеференс.

Корените на дискриминацията и преследванията на хомосексуалните са далеч назад в историята. Различната сексуална ориентация е била наказвана дълго време преди националсоциалистите да дойдат на власт през 1933 година. Параграф 175 от Наказателния кодекс от 1871 година, когато е основан първият германски Райх, определя "неестественото съвкупление" между мъже като част от т. нар. "престъпления срещу морала".

През 1935 г. нацистите затягат правилата, въвеждайки и параграф 175 а, разширяващ действието на закона и с всички останали "непристойни действия" между мъже. Лесбийките също се превръщат в обект на наблюдение и контрол от страна на властите. Те са били сравнително пощадени от гледна точка на наказателното право. На територията на почти целия Райх интимните отношения между жени не са третирани като деяние, което се наказва.

Изключение прави само Австрия след присъединяването ѝ към нацистка Германия през 1938 г. Следва обаче да се има предвид, че съдбата на лесбийките в концентрационните лагери е много по-слабо изследвана от тази на хомосексуалните мъже. Жените са били затваряни предимно като "асоциални", бездомни, проститутки или като привличащи вниманието с "неморалния си стил на живот".

Въпреки всичко, натискът за преследване на хомосексуалните нараства непрекъснато - особено що се отнася за мъжете. След като през 1933 г. нацистите затварят местата за социализиране на гейове и лесбийки, те унищожават и Института за сексуална наука в Берлин, основан през 1918 година от Магнус Хиршфелд, пише DW.

През 1936 г. режимът дори основава "Централна служба на Райха за борба с хомосексуализма и абортите". По времето на националсоциализма са образувани около 100 000 следствени дела за такива "престъпления", а около 50 000 мъже са осъдени.

След края на националсоциализма параграф 175 остава в сила както във Федералната република, така и в ГДР. Той е окончателно премахнат едва 4 години след Обединението - през 1994 година. Бундестагът реабилитира осъдените от нацистите хомосексуални чак през 2002 г., когато повечето от тях вече не са сред живите. Близо до сградата на парламента, в сърцето на Берлин, от 2008 г. има мемориал, посветен на паметта на преследваните от националсоциалистите представители на тази общност.

Снимка: БГНЕС