Райън, къде ни отвеждат последните изявления на европейските лидери?
Райън Чилкот: Чудя се от къде да започна. Толкова много неща се случиха през почивните дни. Първо ще спомена интервюто, което руският президент даде вчера за руска държавна телевизия, в което каза, че трябва да започнат разговори за създаване на държава в източна Украйна.
Досега се говореше за федерализация, как украинците в източната част на страната и етническите руснаци там трябва да получат повече права и по голяма автономия от централното правителство.
Сега изведнъж руският президент говори за създаването на държава. Това са опасенията, че планът на Русия, тоест на Кремъл, е да създаде нова държава, както това беше направено в други гранични на Руската федерация райони.
Негов говорител не казали, че всъщност те не искат създаване на държава?
Райън Чилкот: Да, той каза, че руският президент не иска нова държава. Не е много ясно.
Но в допълнение към това, про руските сепаратисти стреляха по кораби на бреговата охрана на Украйна само часове, след като ЕС заплаши Русия, че ако не деескалира напрежението, до края на седмицата ще й бъдат наложени нови санкции.
Така че ще видим какво ще се случи. Ако има нови санкции, нагласата е, че тези санкции ще бъдат доста сходни с това, което видяхме до сега.
Те ще са насочени срещу компании и най-вероятно техният достъп до облигационните и фондовите пазари тук в Европа и в САЩ.
Просто ще бъдат включени още компании, вероятно от енергийния и финансовия сектор. Това, за което европейските лидери не се договориха, беше идеята за оръжейни доставки за украинското правителство.
Европа изглежда е разделена по този въпрос и разбира се, САЩ също имат своя гледна точка.
Райън Чилкот: Точно така. Ангела Меркел, вероятно най- влиятелният глас в Европейския съюз, каза че според нея това би изпратило погрешен сигнал, че този конфликт може да бъде разрешен с военна сила.
Ето защо тя беше против подобно решение. От друга страна някои страни решиха, че идеята не е лоша.
Няколко американски сенатора, ключови американски сенатора, включително шефът на комитета за външната политика, бяха в Украйна и казаха, че е време западът да изпрати оръжия.
Все пак президентът Обама не е казал подобно нещо. Разбира се, в спектъра от неща, които западът може да направи, за да увеличи натиска върху Русия, подобна опция определено е последната, тъй като те всички бяха много ясни, че няма да изпратят военна сила. Така че трябва да следим и това.
А тази седмица, какво ни очаква?
Райън Чилкот: Страшно много неща. Първо ще посоча, че президентът Обама ще посети Естония в сряда - вторият президент в историята, който ще посети тази балтийска страна.
Това е послание, че ако Русия се замисли за някакви провокации или инвазия, в която и да е от балтийските страни, страните от НАТО и САЩ са готови да спазят член 5-ти от договора за отбрана и да се притекат на помощ.
Интересно е, че Обама няма да посети Украйна. Поне за сега това не е обявено официално.
Предстои да видим дали той ще реши да направи неочаквано посещение там. Не искам да се правя на анализатор, но това би изпратило дори още по-силно послание що се отнася до Украйна. В допълнение имаме и срещата на върха на НАТО в Уелс в четвъртък и петък.
На тази среща те могат да обсъдят разширяване на присъствието на алианса в прибалтийските страни.
Райън Чилкот: Точно така. Премиерът на Великобритания се очаква да обяви, че Обединеното кралство ще оглави нова военна част, която НАТО иска да създаде и която ще включва военни от 7 различни страни.
Размерът й ще достигне 10 хиляди. На практика една дивизия. Те ще са базирани в Източна Европа, за да неутрализират евентуална заплаха от страна на Русия.
Това е още нещо, което трябва да следим. Със сигурност санкциите от страна на ЕС, няма да се учудя, ако бъдат обявени по време на срещата на НАТО или може би точно преди нея.
Определено ситуацията в град Мариупол и стрелбата срещу тези украински кораби предполага, че ЕС ще разшири санкциите.
Също така, и според мен това е доста важно, президентът Порошенко, украинският президент ще обяви мирен план по късно тази седмица.
Какво ще включва той, ще задоволили президента Путин или не, това е големият въпрос.
Освен това руснаците и украинците ще водят разговори днес. Това са разговори на ниско ниво, най-вероятно технически, и като се има предвид, какво руският президент каза вчера за създаването на държава, тези разговори едва ли ще стигнат твърде далеч.
Путин коментира, че вероятността, сепаратистите да се съгласят на някакво примирие преди да има политическо споразумение, е малка.
Какво се включва в този мирен план. Миналата седмица в Минск Путин говореше за мирно решение. Думата мир се употребява и от двете страни.
Райън Чилкот: Да президентът Путин каза, че има договорка с президента Порошенко. Ние обаче не чухме президентът Порошенко да казва това.
Идеята е напрежението да бъде свалено по някакъв начин. Всичко това започна, когато новото украинско правителство дойде на власт и отмени статута на руския език като равнопоставен с украинския в източната част на страната.
Вероятно статутът на руския език ще бъде възстановен. Не знам обаче дали това ще е достатъчно. Според някои анализатори това е само дим за заблуда.
Как се справят руските инвеститори?
Райън Чилкот: Трябва да поговорим за рублата, това е забележително. В петък рублата поевтиня до рекордно ниски нива.
Руската федерация съществува от 24 години и през всичките тези години рублата никога не е поевтинявала спрямо долара до 37,2, което наблюдавахме в петък.
Това е впечатляващо. За последната седмица рублата е изгубила над 3% и общо 11% за последната година. Това е доста сериозно.
След 17 август 1998, когато Русия фалира, рублата поевтиня от нещо като 7 рубли за долар до 21 рубли за долар и всички бяха шокирани.
Сега един долар може да се купи за 37 рубли, а петролът от сорта Брент остава малко над 100 долара.
Така че слабостта на рублата е осезаема. Руският фондов пазар – ние говорихме за това. Миналата седмица той се сви с малко над 3%.
Освен за тези компании, които са засегнати от санкциите директно, срещу които санкциите са насочени, нещата могат да станат много по-сериозни и за останалите – спад от 10% от началото на годината и 3% само за миналата седмица. Някои хора очакват доста сериозни загуби.
След малко ще поговорим със Сър Андрю Уд, който беше британски посланик в Русия. С него ще говорим за санкциите. Според някои анализатори санкциите започват да се усещат, но е въпрос дали те имат достатъчен ефект върху икономиката, за да предизвикат промяна.
Райън Чилкот: Той също така съветва някои западни компании, които имат присъствие в Русия. Така че ще е интересно, какво той би казал на тях.