Дали срещата на лидерите на ЕС ще приключи с изненади по върховете?

Дали срещата на лидерите на ЕС ще приключи с изненади по върховете?

Веднъж на всеки пет години август не е месец за отпуски за институциите на ЕС, посочват от БТА. Точно тогава се оценят интересите, търсят се компромиси, водят се преговори, които определят посоката, в която ще се движи Съюзът през следващия електорален цикъл и влиянието, което отделни играчи ще имат върху процеса на вземане на решения.

На всеки пет години европейските избори определят новата ЕК и съответно се избират нови лидери на няколко ключови поста на върха на ЕС. Днес е денят, в който държавните и правителствени ръководители на 28-те страни членки ще се съберат на извънредна среща на върха в Брюксел. На нея се очаква да бъде взето решение кой ще наследи белгиеца Херман ван Ромпой на поста председател на Европейския съвет и британката Катрин Аштън на позицията върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността.

Избраният за председател на ЕК бивш люксембургски премиер Жан-Клод Юнкер ще оповести и разпределението на портфейлите в своя екип през първата или втората седмица на септември. Съревнованието за постове в ЕС ще приключи едва през октомври, когато ЕП вече ще е провел изслушванията на кандидат-комисарите и ще гласува състава на Комисията. Официално мандатът й трябва да започне от 1 ноември.

Срещата на върха на ЕС днес ще се занимае със само част от дневния ред, който трябваше да има. При предишната си среща през юни евролидерите се споразумяха, че на 30 август ще разгледат и разпределението на ресорите в новата Комисия, но изглежда, че това предизвикателство ще се окаже по-сериозно, отколкото се смяташе. Причината е изискването на Европарламента броят на жените комисари да бъде по-голям или поне равен на този в настоящия състав на Комисията - в екипа на Барозу сега дамите са девет. Ако Юнкер не се съобрази с това условие, евродепутатите може да отхвърлят екипа му, предупреди председателят на ЕП Мартин Шулц.

Бившият люксембургски премиер разполага само с пет дамски номинации досега - Кристалина Георгиева (България), Сесилия Малмстрьом (Швеция), Вера Юрова (Чехия), Федерика Могерини (Италия) и Аленка Братушек (Словения). Има вероятност Юнкер да е получил още две кандидатури на жени от Дания и Холандия, които не обявиха публично своите предложения. Продължава да се чака предложението на Белгия, където преговорите за сформиране на правителство не са приключили, но предвиждат споразумение за това коя партия да излъчи кандидата за еврокомисар. Говори се, че от страна на социаледемократите това може да бъде евродепутатката Мариане Тисен.

Юнкер вече заяви, че няма да разпределя портфейли, докато не бъде взето решение за наследниците на Ван Ромпой и Ащън. Очевидно той се надява преминаването на този първи ключов етап в постигането на баланс на интересите в ЕС да направи държавите членки по-сговорчиви в номинирането на жени за неговия екип. Логиката на европейските преговори обаче прави подкрепата на отделните държави членки за един или друг претендент за двата ключови поста зависима тъкмо от разпределението на комисарските портфейли. Ако се вярва на изтеклите информации от европейски и национални източници през последните десетина дни, предварително е постигнат компромис само по въпроса за наследника на Ащън.

Кой ще оглави външната политика на Съюза?

След бурното й първоначално отхвърляне (главно от източноевропейски страни членки, които смятат, че предвид кризата в Украйна и останалите външнополитически предизвикателства пред ЕС върховният представител на ЕС трябва да има категорична и строга позиция към Русия) италианският външен министър Федерика Могерини има сериозни шансове да оглави външната политика на Съюза. Като нейни предимства за поста се изтъкват пола й, принадлежността й към социалдемократическото политическо семейство и перфектното владеене на английски и френски. Като недостатък се сочат недостатъчно категоричното отношение към Русия и липсата на външнополитически опит.

Сайтът EurActiv обаче писа преди два дни, че германският канцлер Ангела Меркел ще отстъпи днес пред италианския премиер Матео Ренци за номинацията на Могерини, тъй като се нуждае от неговата подкрепа за осъществяването на икономически реформи в ЕС. Издигането на социалдемократ начело на външната политика на ЕС ще бъде освен това реверанс на Меркел към коалиционните й партньори в Германия, които трябваше да се примирят с избора на консерватора Юнкер начело на ЕК, въпреки че се надяваха техният кандидат Шулц да получи тази позиция.

Един от популярните принципи на компромиса в ЕС гласи, че нищо не е договорено, докато не е договорено всичко. Въпреки масираната кампания в полза на Могерини, като сериозен кандидат за външнополитическия пост продължава да се споменава и името на еврокомисаря от България за хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева. Френският вестник Le Monde публикува вчера жлъчна статия за Могерини, в която предрече, че избирането й за върховен представител на ЕС ще бъде "тъжен ден за Европа".

Изданието подчертава нейната неопитност и липсата на "лична аура", която да допълни влиянието на поста, към който се стреми италианката. По всичко личи, че Франция не желае да подкрепи нейната кандидатура, докато не получи гаранции за това, че нейният кандидат Пиер Московиси ще получи един от ключовите икономически ресори в екипа на Юнкер.

Апетити към икономиката обаче има и Полша, където кандидатурата на външния министър Радослав Шикорски за поста върховен представител на ЕС според EurActiv се възприема като политическа маневра за постигане на друга цел. Според електронното издание Варшава е склонна да подкрепи днес българката Георгиева в замяна на икономически ресор за действителния кандидат за еврокомисар, който ще издигне впоследствие. Твърди се, че това ще бъде Данута Хюбнер, която отговаряше за регионалната политика в първата комисия на Жозе Барозу, а през последните пет години беше евродепутат.

Против кандидатурата на Могерини изглежда застава и Великобритания. Тази седмица BBC публикува обзорен материал и цитира мнението на анализатора от центъра Open Europe Павел Свидлицки, според когото италианската кандидатура е прекалено спорна, докато българката би била подходяща да оглави европейската външна политика включително и заради това, че по този начин една от важните позиции би била дадена на източноевропеец. От Лондон преди месец се чуха и първите гласове за това че именно Кристалина Георгиева трябва да бъде приемник на Ащън.

Кой ще е следващият председател на Европейския съвет?

Другото ключово решение, което се очаква лидерите на ЕС да вземат днес - кой да е следващият председател на Европейския съвет, също е част от общото търсене на баланс на интересите. Неизвестните и тук са многобройни. Влиятелният британски вестник Financial Times писа вчера, че двамата кандидати за поста са датската министър-председателка Хеле Торнинг-Шмит и полският премиер Доналд Туск. В понеделник Guardian съобщи, че британският премиер Дейвид Камерън смята да подкрепи номинацията на Туск, тъй като разчита на него да поведе реформите в ЕС в желаната от Обединеното кралство посока - към връщане на суверенитет от Брюксел обратно към държавите членки.

Според EurActiv обаче в Полша много анализатори са на мнение, че Туск няма да приеме поста, тъй като смята, че той предлага твърде малко правомощия. Вместо това премиерът се надява да получи трети мандат начело на полското правителство на изборите догодина, посочва сайтът. Ако обаче италианската социалдемократка Могерини спечели надпреварата във външната политика, става малко вероятно европейските лидери да издигнат втора жена социалдемократ начело на Европейския съвет.

Против кандидатурата на Туск може да бъде изтъкнат и аргументът, че той не владее добре нито един чужд език, писа вчера френският вестник La Tribune. Изданието допълни, че към това се прибавя и условието личността начело на Европейския съвет да е способна да предлага и постига компромиси между разнопосочните интереси на страните членки - нещо, което според La Tribune не е сред силните страни на поляка. Зад неговата кандидатура обаче вероятно ще застанат източноевропейските страни, както и Франция, тъй като позициите на полския премиер за свободното движение в ЕС съвпадат с нейните.

По въпроса за председателя на Европейския съвет Германия вероятно ще остане пасивна, така че ключът за номинацията ще се окаже в ръцете на Великобритания, прогнозира вестникът. При толкова сложно разпределение на залозите не би било изненадващо, ако лидерите на ЕС потърсят компромиси и в лицето на не толкова широко рекламирани кандидати.

За председателската позиция в Европейския съвет например за такъв се сочи бившият премиер на Латвия Валдис Домбровскис. Плетеницата от интереси и претенции на страните членки беше разплетена по подобен начин през 2004 г., когато за председател на ЕК беше избран малко известният португалски премиер Жозе Барозу, а не влиятелният люксембургски премиер Юнкер. По същия начин през 2009 г. на поста председател на Европейския съвет беше издигнат белгиецът Херман ван Ромпой, вместо бившият британски премиер Тони Блеър, когото мнозина смятаха за по-подходяща кандидатура.

Строгият график за встъпване в длъжност на ЕК също познава прецеденти: назначаването на втората комисия на Барозу през 2009 се забави с цял месец заради проблеми на някои от кандидатите при индивидуалните изслушвания. Ако на днешната среща в Брюксел лидерите на ЕС не успеят да постигнат консенсус за двете ключови назначения, учредителните договори им позволяват да проведат гласуване и да вземат решенията с квалифицирано мнозинство.

Това е правено само веднъж досега в Европейския съвет - при номинирането през юни на Юнкер за председател на ЕК. Поражението на британския премиер Камерън, който застана категорично срещу Юнкер, тогава беше толкова унизително, че остави лош вкус не само у него самия и обкръжението му, но и у страните членки, които наложиха кандидата си със силата на мнозинството. Малко вероятно е упражнението по формална демокрация да бъде повторено толкова скоро след този случай, който компрометира авторитета на Европейския съвет като институция на компромиса.

Не и предвид сериозните предизвикателства, пред които ЕС е поставен във вътрешно и външнополитически план и които изискват Съюзът да не пропилява нито частица от енергията, генерирана от истинското, а не от формалното единство.