В световен мащаб хората изпитват инфлация на нива, невиждани от десетилетия, тъй като нараснаха цените на стоки от първа необходимост като храна, отопление, транспорт и настаняване. И въпреки че пикът на инфлацията може да е преминат, ефектите от нея може да се влошат.
Дългият и удобен период на ниска инфлация и ниски лихвени проценти приключи внезапно след удара на Ковид-19, тъй като правителствата и централните банки поддържаха затворените бизнеси и домакинства на повърхността с трилиони долари подкрепа. Това спасително въже предпазваше работниците от нареждане на опашките за помощи, предприятията от фалит и цените на жилищата от срив. Но също така измести предлагането и търсенето, както никога досега.
През 2021 г., когато ограниченията заради пандемията приключиха и глобалната икономика нарасна с най-бързия си темп след рецесията от 80-те години, всички тези пари от стимули заляха световната търговска система. Фабриките не можаха да се развият достатъчно бързо, за да отговорят на търсенето, правилата за безопасност на Ковид причиниха недостиг на работна ръка в търговията на дребно, транспорта и здравеопазването, а бумът на възстановяването предизвика ръст в цените на енергията.
Ако това не беше достатъчно, Русия нахлу в Украйна и западните санкции срещу големия износител на петрол и газ повишиха цените на горивата още повече.
Известна като “данък върху бедните”, защото удря най-тежко хората с ниски доходи, двуцифрената инфлация изостри неравенствата в световен мащаб. Докато по-богатите потребители могат да разчитат на спестявания, други се борят да свързват двата края.
С настъпването на зимата в северното полукълбо натискът върху разходите за живот ще се засили, тъй като сметките за гориво нарастват. Работници предприеха стачни действия в сектори от здравеопазването до авиацията, като настояват заплатите да вървят в крак с инфлацията.
Загрижеността за разходите за живот доминира в политиката на богатите нации - в някои случаи отхвърляйки други приоритети, като действията по отношение на климатичните промени. Въпреки че последните спадове на цените на бензина намалиха част от натиска, инфлацията остава основен фокус за администрацията на президента на САЩ Джо Байдън.
Еманюел Макрон от Франция и Олаф Шолц от Германия увеличават бюджетите си, за да насочат милиарди евро в програми за подкрепа.
Но ако нещата са трудни в индустриализираните икономики, рязко нарастващите цени на храните влошават бедността и страданието в по-бедните страни, от Хаити до Судан и от Ливан до Шри Ланка. Световната продоволствена програма изчислява, че допълнителни 70 млн. души по света са били доближени до гладна смърт от началото на войната в Украйна, което тя нарича "цунами от глад".
Войната в Украйна и високите разходи за енергия ще ограничат световното селскостопанско производство през 2023 г. Производството на основни продукти като ориз и пшеница е малко вероятно да попълни изчерпаните запаси, поне през първата половина на 2023 г.
Централните банки по света предприеха рязко повишаване на лихвените проценти, за да охладят търсенето и да укротят инфлацията. До края на 2023 г. Международният валутен фонд очаква глобалната инфлация да се понижи до 4,7% - малко по-малко от половината от сегашното є ниво. Целта е "меко кацане", при което охлаждането става без сривове на жилищния пазар, фалити на предприятия или нарастваща безработица. Но такъв най-добър сценарий се оказа неуловим при минали срещи с висока инфлация, пише "Труд".
От шефа на Федералния резерв на САЩ Джеръм Пауъл до Кристин Лагард от Европейската централна банка все повече се говори, че лекарството за повишаване на лихвите може да има горчив вкус. Редовната октомврийска прогноза на МВФ беше една от най-мрачните от години, като се посочва: "Накратко, най-лошото тепърва предстои и за много хора 2023 г. ще се почувства като рецесия".
Снимка: БГНЕС