Всяка година стотици хиляди бежанци се опитват да стигнат до Европейския съюз. Някои бягат от политически преследвания, други от бедност и липса на перспектива. Трафикантите често им дават обаче подвеждаща или невярна информация.
От януари до края на октомври тази година най-малко 120 000 души са опитали да стигнат до Европа през Средиземно море. Трудно е да се каже колко точно от тях са загинали или изчезнали. Според Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) те са повече от 1700. А от 2014 насам броят им е около 26 000. Но много неправителствени организации предполагат, че жертвите са още повече.
Защо е толкова опасен Средиземноморският маршрут? Има няколко причини. Прекосяването на морето може да отнеме няколко дни или дори седмици. Преминават се най-малко 80 км, но често са стотици. Много от лодките, използвани за прекарване на бежанци, не са подходящи за целта. "В повечето случаи лодките са толкова лоши, че потъват, пропускат вода, наводняват се, двигателите им спират да работят", казва Крис Мелзер от ВКБООН. Освен това много често в тях трафикантите качват много повече хора, отколкото би трябвало, добавя Мелзер.
При проблем по време на преминаването няма и начин да се повика помощ. В морето няма обхват на мобилните мрежи, а държавните спасителни операции в Средиземно море драстично са намалели в последните години. Средиземноморският маршрут не просто не е безопасен, а се смята за един от най-опасните бежански маршрути в света.Много са факторите, които показват, че достъпът до европейския пазар на труда далеч не е лесен. На първо място, ако нямаш правен статут в Европа, нямаш и достъп до легална работа. Затова и много бежанци работят незаконно и в лоши условия. Така те лесно стават жертва на експлоатация.
Ако са подали молба за убежище, положението, разбира се, е различно. "При подаване на такава молба, мигрантът получава достъп до пазара на труда най-късно след девет месеца", коментира Карл Коп от германската организация за подкрепа на бежанците Pro Asyl.
Не е сигурно обаче доколко тези европейски правила се прилагат в различните държави. Това не гарантира и намиране на работа. Мигрантите може въпреки всичко да останат блокирани в бежански лагер без работа години наред. Освен това през 2021 година повече от половината, които са кандидатствали за убежище, не са получили нужния статут.Освен това за бежанците често е проблем да си намерят работа в Европа, особено по специалността им и добре платена. "Дори висококвалифицираните и академиците често губят социалния си статус поне в началото", казва Коп. Езиковата бариера и понякога обществените предразсъдъци също пречат на мигрантите при търсенето на работа.
Тези две групи се смятат за най-уязвими. Затова и може да получат специални условия и гаранции. "Европейското и международното законодателство подсигурява хуманно и съобразено с децата отношение към тези бежанци, грижи се за медицинските нужди на бременните жени и полага специални грижи за опазването им от насилие в убежищата", уточнява правозащитникът Коп.
Въпреки това бременните и малолетните нямат гаранция за автоматично получаване на бежански статут. Такъв се получава при опасност от преследване по расови, религиозни, етнически или политически причини. Убежище се предоставя и на хора, които са сериозно заплашени в родната си държава - например от смъртно наказание, въоръжен конфликт или война.В такъв случай мигрантите не биват депортирани. "По правило бременните жени не се депортират. Същото важи и за децата, но това не означава, че автоматично получават убежище", обяснява Крис Мелзер от ВКБООН, пише DW.
Друга лъжа, с която мигрантите често биват подвеждани е това, че бебета, родени в ЕС, автоматично получават европейско гражданство. Това не е вярно. Въпреки че Европейската конвенция за националността предполага всяко дете, родено на територията на ЕС, да получи гражданство, много държави изобщо не са я одобрили, а други не я прилагат ефективно.
Снимка: БГНЕС