Световното първенство в Катар вдъхнови хиляди спортисти от Близкия изток. В Ирак състезателки по футзал мечтаят някой ден и тяхната страна да е домакин на Мондиал. В ежедневието си обаче те често се сблъскват с консервативни предубеждения към женския спорт.
Една на пръв поглед най-обикновена игра на пасове в задния двор на къща в сърцето на Ирак. Оказва се обаче, че жените, които си подават топката, са част от националния отбор по футзал. Тази година те печелят за страната си Западноазиатската купа. И според тях това е доказателство, че жените по нищо не отстъпват на мъжете по футбол.
"За мен спортът е начин на живот. Играя футбол от дете. Мога да ритам както на открито, така и на закрито. Но е трудно, защото за жените няма терени на открито в Иран. Няма и подкрепа от страна на правителството. Ако нещата останат по същия начин, няма как да имаме успехи", смята Худа Мхееф от националния отбор по футзал на Ирак.
В Ирак мъжете и жените не получават една и съща финансова и морална подкрепа. Женските клубове нямат спонсори, не могат да си позволят заплати, а самите състезателки трябва да пътуват по пет часа за една 90-минутна тренировка. Само победите им помагат в борбата срещу консервативните предубеждения, споделят те.
"Странно е, че хората не ни подкрепят. В училище, дори в моя квартал - все някой ще се намери да ми каже, че не трябва да излизам от вкъщи. Но аз не им обръщам внимание. Не съм съгласна с идеята, че е срамно едно момиче да играе футбол. Ние можем да играем!", каза Ая Халил.
Напук на всички трудности те продължават да ритат топка от любов за самата игра. И са категорични – инвестициите в женския спорт са инвестиции в бъдещето на страната.
Вижте повече в репортажа на Здравко Черкезов.