Евродепутатите приеха нови правила за защита на критичната инфраструктура на ЕС. Определят се 11 важни сектора, включително цифрова инфраструктура, водоснабдяване, продоволствие и здравеопазване. Освен това, се въвеждат хармонизирани правила и определения за по-добра защита на ЕС, а държавите членки трябва да изготвят национални стратегии за устойчивост и да подобрят трансграничната комуникация.
С 595 гласа "за", 17 гласа "против" и 24 гласа "въздържал се" евродепутатите потвърдиха споразумението със Съвета, което въвежда минимални правила за оценка на риска, както и национални стратегии за устойчивост. С него също така се хармонизира определението за критична инфраструктура, така че значението да бъде едно и също в различните държави членки.
Понятието "критична инфраструктура" вече ще включва енергетиката, транспорта, банковото дело, инфраструктурата на финансовите пазари, цифровата инфраструктура, питейните и отпадъчните води, продоволствието (включително производството, преработката и доставката на храни), здравеопазването, публичната администрация и космическото пространство. Новото законодателство също така поставя по-строги критерии при оценката на риска и информирането на отговорните лица.
Съгласно новите правила, държавите членки трябва да приемат национални стратегии за устойчивост, а трансграничната комуникация трябва да става чрез определени единни звена за контакт във всяка държава членка. В същото време трябва да се избягва двойното докладване по линия на тази инициатива и други инициативи за повишаване на устойчивостта, така че отговорните лица да не бъдат натоварвани с ненужна административна тежест. С оглед на прозрачността, отговорните лица трябва да уведомяват националните органи за всички инциденти или смущения, а органите - обществеността, когато това е в неин интерес.
"За да създадем Европа, която защитава, трябва да укрепим и колективната устойчивост на критичните мрежи, които са в основата на нашия начин на живот. С обхващането на 11 ключови сектора това законодателство ще отговори както на предизвикателствата на климатичните кризи, така и на зачестилите случаи на саботаж в Европейския съюз, вследствие на агресивната война на Русия срещу Украйна", смята докладчикът Михал Шимечка.
Снимка: Pixabay