Войната в Украйна изглежда се намира в патова ситуация. Благодарение и на предоставяните ѝ от Запада оръжия, украинската армия си върна големи части от заграбените територии. Руският президент Владимир Путин обаче продължава целенасочено да унищожава цивилната инфраструктура на Украйна, бомбардира жилищни райони и плаши с ядрено оръжие.
Има два лагера, около които се групират мненията. Единият твърди, че решението на този конфликт може да е само военно - Украйна да прогони руската армия от всички превзети от нея територии, и чак тогава да се мисли за преговори с Русия. Такава е и позицията на украинското правителство, която не е изненадваща. В края на август по случай Деня на независимостта президентът Зеленски заяви, че страната трябва да продължи да се бие, "без да прави каквито и да е отстъпки и компромиси".
По същия начин виждат нещата и страните, граничещи или намиращи се близо до руската граница. Те също смятат, че дори и най-малката отстъпка пред Русия ще бъде проява на слабост, която само ще окуражи Кремъл да предприеме нови инвазии.
Подобна е позицията и на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който в интервю за DW заяви, че "Украйна трябва да спечели войната". Столтенберг изключи всякакви прояви на отстъпчивост и подчерта, че "не бива да забравяме, че ако Русия на президента Путин прекрати боевете, това ще означава мир, но ако Украйна спре да се сражава, това ще бъде краят на съществуването ѝ като независима държава“.
Сред привържениците на тезата, че Русия е длъжна да върне окупираните украински територии, е и германският външен министър Аналена Бербок. Според нея всяка готовност за компромис ще бъде проява на наивност, каквато е била проявена при анексията на Крим от Русия.
В другия лагер надделява виждането, че няма военно решение, тоест Украйна не може да победи с военни средства Русия, която в краен случай винаги може да извади от ръкава си и ядрения коз.
В тази връзка политологът от Университета в Хале Йоханес Фарвик определи пълното освобождаване на Украйна като "максимална цел". Според него обаче тя е нереалистична, защото това би означавало "или дълга изтощителна война с много жертви, или ядрена ескалация".
Западните гласове, които пледират за компромиси от страна на Украйна, засега са рядкост – особено след успешните контраофанзиви на украинците това лято. През май бившият американски държавен секретар Хенри Кисинджър посъветва Украйна да се съгласи на териториални отстъпки, за да сключи мир с Русия, но два месеца по-късно се поправи и вече беше против преотстъпването на територии на Русия.
В Германия тезата за териториални отстъпки от страна на Украйна също има привърженици - най-вече от дяснопопулистката "Алтернатива за Германия" и Лявата партия, които настояват за мирни преговори.
Германското правителство оставя изцяло на Украйна решението за това дали и кога да преговаря с Русия, включително и по въпроса за евентуални териториални отстъпки. Берлин се въздържа от това да оказва натиск върху Киев.
Президентът Зеленски настоява битката да се води "до край" и се надява, че Украйна ще продължи да бъде подкрепяна отвън. Подкрепата обаче зависи от настроенията в западните общества, които се борят с високите енергийни цени и инфлацията. В същото време много градове са претоварени и вече не могат да приемат повече украински бежанци. В Германия подкрепата за санкциите срещу Русия и за оръжейните доставки за Украйна засега остава стабилна. Актуално проучване от началото на ноември показва, че 55% от германците смятат за недостатъчни полаганите дипломатически усилия за прекратяването на войната – с 14% повече отколкото през юни 2022.
Също и в САЩ се засилва натискът, който може само да нараства, ако републиканците спечелят междинните избори в страната. Междувременно 30 конгресмени от Демократическата партия призоваха в писмо президента Джо Байдън за започването на директни преговори между САЩ и Русия за бързо прекратяване на войната в Украйна.
В момента обаче нито Русия, нито Украйна са готови на преговори.
Йоханес Фарвик отправя апел към политиците. "Да останем солидарни с Украйна, но да не се търси военна победа над Русия, а по-скоро да се заложи на баланс на интересите".
Снимка: БГНЕС