Миналата седмица вие прогнозирахте, че е почти сигурно, че Ердоган ще спечели президентските избори. Защо според вас неговият успех беше толкова сигурен?
Сонер Кагапти: Наистина Ердоган печели всички избори, откакто дойде на власт за първи път през 2002. Сега той спечели избори за 9-ти път.
Наистина се представя много добре, най-вече защото икономиката продължава да расте. Той осигури на Турция едно десетилетие на икономически растеж и като резултат на което в страната се появи устойчива средна класа.
В изборния ден той беше награден главно за това, че осигури растеж, особено в момент, когато икономиките около Турция не се справяха толкова добре.
Вие казвате, че икономиката е била такъв голям успех. През последните 11 години растежът беше средно 5% на година. От 2006 чуждестранните инвестиции в страната достигат 80 милиарда долара, което е доста добре. Но в същото време се наблюдава и влошаване на състоянието на човешките парва в страната.
Сонер Кагапти: Това е вярно. Ироничното е, че повечето хора си мислят, че когато в едно общество преобладава средната класа, то задължително е по-свободно.
Това не се случва поне в случая с Ердоган. Турция стана по-богата. Турците имат повече пари, но не са и по-свободни.
Според много индекси страната всъщност е по-малко свободна, отколкото когато Ердоган дойде на власт.
Според мен там има дилема. Това е правителство, лидер, който е трансформирал страната икономически, но вероятно не е способен да осъществи този тип политически реформи, които са необходими, за да може Турция да се превърне в истинска либерална демокрация.
Доктор Кагапти има една поговорка, според която икономическата нестабилност води до политическа нестабилност, но нека ви попитам, ако нямаме икономическа нестабилност, в кой момент турците ще кажат – повече не може така.
Сонер Кагапти: Всъщност ние видяхме признаци за това миналата година, когато турците излязоха по улиците – протест, който стана известен като протестът от парка Гези.
Милиони хора започнаха да протестират срещу правителството. Ние виждаме именно това. Дори на фона на икономическия растеж, който Ердоган осигури на Турция, страната остава разделена.
52% от Турците гласуваха за Ердоган, което означава, че 48% не са. Това ще остане едно разделено общество и очевидно опозицията има подкрепа.
Ето защо, въпреки че икономическият растеж е една хубава новина, която идва от Турция, другата история са демонстрациите срещу правителството, на всички, които неодобряват стила на управление на Ердоган, който много хора определят като авторитарен.
Ироничното е, че именно със създадената от него средна класа, вероятно Ердоган е подготвил и почвата за собствената си политическа гибел.
Това е същата тази средна класа, която той е създал и която сега иска определени свободи, като например да бъде уважавано правото на свободно асоцииране и на свободни медии.
Ще е трудно за Ердоган да се противопостави на тези искания в лицето на една все по-силна и надигаща се опозиция.
Ако не чрез изборните урни, то либералите ще оспорят властта му на улицата.