Монархиите се разпадат с течение на времето, а властта на демократичните институции расте

Монархиите представляват 15,8% от световния БВП

19.09.2022 | 22:35 Редактор: Теодора Патронова
Монархиите се разпадат с течение на времето, а властта на демократичните институции расте

Монархиите днес представляват 15,8% от световния БВП, спад от почти една четвърт от световния БВП през 1973 г., като много от тях са засегнати от застаряващо население. Ако включим Британската общност, това означава допълнителни 4,1 процентни пункта.

Монарсите също остаряват. Кралица Елизабет II, която почина на 96 години, пое трона на 25 години през 1952 г., когато средният монарх беше на около 44 години. Тя не беше и най-младата: Фейсал II, последният крал на Ирак, беше на 16 по това време; той е заел трона на 3 години. Днес средният монарх е на 67 години.

Но до каква степен тези хора наистина са монарси? Те имат одежди и корони и често произлизат директно от влиятелни (или просто агресивни) хора, които наистина са контролирали страната им в някакъв момент в миналото. Днес обаче мнозина са просто риалити звезди, чиито семейни противоречия са безкрайно обсъждани в различни медии, без политическа роля.

Крал Чарлз III има малка власт в правителството на Обединеното кралство, да не говорим за 14-те държави на Британската общност, включително Канада и Австралия, които по традиция поставят английските монарси на своите пари. Обикновено генерал-губернатор служи като представител на короната и изпълнява церемониални функции.

През по-голямата част от човешката история повечето правителства са били монархии. Твърдението на Томас Джеферсън, че правителствата извличат правомощията си от съгласието на управляваните, се налага доста бавно.

Монархиите често се разпадат с течение на времето, откъснати, докато парламентите или други демократични институции нарастват във властта. Човек може да се затрудни за точния момент, в който монархията е загубила битката. Според показателя на Геринг, Обединеното кралство загуби претенциите си за истинска монархия през 1884 г., годината, в която Третият закон за реформа даде право на мнозинството от мъжете на Обединеното кралство да гласуват за парламента, прехвърляйки контрола от монарха и поземленото благородство към избирателите.

Според своите критерии Геринг идентифицира само 14 истински монархии: Бахрейн, Бутан, Бруней, Есватини (отдавна известен като Свазиленд, докато кралят не го преименува за рождения си ден), Йордания, Кувейт, Лихтенщайн, Монако, Мароко, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Тонга и Обединените арабски емирства. Те представляват едва 1,4% от световното население и 1,9% от БВП.

Четете повече по темата в bloombergtv.bg

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК