21-годишният украинец Богдан е служил в полка "Азов", където постъпил през миналата година. След това попада в руски плен, откъдето е освободен на 29 юни т.г. в рамките на операция по размяна на военнопленници. Началото на войната на 24 февруари го заварило в тренировъчна база на "Азов".
Частта на Богдан била изпратена в Мариупол. "Разбрахме какво всъщност се случва, когато паднаха Херсон и Бердянск и когато осъзнахме, че Широкино вече не е наше, а във Волноваха се водят сражения", казва боецът в интервю за ДВ.
Той разказва как на 10 март Мариупол вече бил напълно обкръжен от руснаците. С всеки изминал ден вярата, че мариуполският гарнизон може да се справи със защитата на града със собствени сили, намалявала. Но не само в града, а и в цялата Азовска област били уверени, че на път към Мариупол са украински подкрепления, които ще разчупят руската блокада. Дните обаче минавали и нищо не се случвало. На десетия ден Богдан осъзнал, че никакви подкрепления няма да дойдат, тъй като те не могат да си пробият път до града.
"И тогава разбрах, че има само две възможности: или плен, или смърт", казва Богдан. А после командването започнало да им обяснява, че ситуацията на защитниците е толкова безизходна, че изходът е само един: плен. "Тогава разбрах, че няма дълго да удържим нашите позиции", казва Богдан.
При едно от сраженията той бил ранен в главата и го преместили в бункер на завода "Азовстал", където не след дълго се озовали всички защитници на Мариупол.
След няколко дни в "Азовстал" започнало да се говори за капитулация. Богдан нямал никакво желание да се предаде, но другарите му го убеждавали. "Започнаха да ми доказват, че няма друг изход. Казваха ми също: "Не сме длъжни да умираме" - спомня си младият мъж. Богдан бил наясно, че е напълно безполезно да се преговаря с руснаците.
Първо отвели Богдан в Новоазовск. Там го посрещнали хора от Червения кръст, които се опитали да извлекат от него информация. След като отказал да даде таква, никога повече не видял представители на Червения кръст.
След това го прехвърлили в Донецк. Настанили го в бивша болница, която била пълна с ранени украински военнопленници. А на отделен етаж имало бойци на т.нар. "Донецка народна република" (ДНР). "В стаите на украинските военни вратата трябваше да е отворена през цялото време, за да се вижда, че не правим нищо "незаконно". Непрекъснато ни унижаваха. Една санитарка ни обясняваше колко сме лоши, как преди това те си живеели добре, а сега от 8 години сме ги били бомбардирали. Наричаше ни козли, изроди и какво ли не".
После се появили хората на ФСБ. "Най-вече ги интересуваше каква техника има в "Азовстал" и къде се намират складовете ни за боеприпаси. Интересуваха се и от офицерите, искаха имената на всички тях", казва Богдан. Освен това, го питали колко души е убил и защо "Азовците" убиват руски войници. "Припомних им, че те са тези, които нахлуха в нашите домове с оръжие", спомня си Богдан. После се появил и човек от Следствения комитет на Русия, който му задавал абсурдни въпроси като: "Обичат ли Азовците Степан Бандера?".
Но един ден на ранените украински войници им казали да си съберат вещите и да се приготвят за размяна на военнопленници. "Не повярвах, бях шокиран", разказва Богдан. Така се озовал в Запорожие, където украинските лекари се погрижили много обстойно за раната и здравето му.
След като се възстанови, Богдан смята да се върне на фронта: "Вярвам, че е мой дълг да защитавам страната си, да защитавам нейните интереси и териториална цялост", казва той.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК