Почти всяка втора африканка става жертва на насилие поне веднъж в живота си. Извършителите обаче използват ефикасно оръжие: твърдят, че виновна е жената, тъй като се била държала провокативно. Възможно ли е това да се промени?
Катрин се е подстригала късо - без съгласието на нейния приятел. Затова той я набил. Нещо, което той е правил многократно. "Не мога да си спомня колко пъти вече ме е удрял дори и за най-малки недоразумения", казва жената от Малави за ДВ. На следващия ден насилникът поискал прошка. Дълго Катрин приемала неговите извинения, но накрая решила да го напусне.
Подобно на много други потърпевши жени, и Катрин години наред понасяла мълчаливо мъките и страданията си. Насилието срещу жени се случва скришно, зад затворени врати, често у дома. Изследване от 2020 година показва, че 44 процента от африканските жени са се сблъсквали с насилие, основано на пола. Средно за света тази стойност е около 30 процента, сочат данните на ООН.
Този вид насилие включва най-различни форми на посегателства - от физическо, сексуално и емоционално насилие, чак до генитални осакатявания или търговия с хора. Към него спадат и заплахите с разправа, принуда и манипулации. Всичко това може да причини на засегнатите тежки душевни или телесни наранявания.
Голям проблем в битката срещу проявите на насилие, основано на пола, е това, че жертвите си мълчат. "В повечето африкански общества мълчанието е голям проблем", казва Джудичаел Иракоз от женската правозащитна организация Choose Yourself. "Жените трябва да си мълчат: да говорят по-малко, да са по-малко активни, да не се набиват много на очи. Колкото по-малко неща вършиш, толкова по-добра си като жена", казва активистката.
Срамът също играе важна роля, продължава Иракоз, която е израснала в Бурунди. В много от обществата сексуалността и интимните връзки са лична работа. "Жени, които се осмеляват да говорят, биват наказвани за това, че са дръзнали да обвиняват съпруга си, семейството или своя насилник", казва правозащитничката.
А ако жертвите решат да говорят, всичко се обръща срещу тях. Този феномен се нарича "Victim blaming", казва активистката от Уганда Сафина Вирани. Дори правителства участват в такива порочни практики, казва тя и дава пример със забраната за носене на къси поли в родината ѝ, чието правителството оправдало мярката с това, че късите поли провокирали мъжете да изнасилват жени, пише DW.
Бавните промени в тези общества се дължат и на стереотипите по отношение на половете, казва Иракоз. "Всичко се върти около личността на мъжа, включително жената. Част от това е и разбирането, че жената не разполага дори със собственото си тяло, което е място за забавление на мъжете."
Решения на проблема с тази култура на мълчанието има, но политиците и обществата трябва да искат да ги приложат. Експерти призовават за приемането на закони срещу насилието, основано на пола. Те настояват и за назначаването на повече жени на политически длъжности.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК