Европейските лидери определят наследника на Катрин Аштън

Важен ден за Стария континент. Европейските лидери определят наследника на Катрин Аштън за поста външен министър на Общността. Новият председател на ЕК Жан-Клод Юнкер иска кандидатурите на всички 28 еврокомисари да бъдат издигнати преди лятната ваканция, за да може изслушванията по утвърждаването им в ЕП да започнат през септември.  

Редица страни в ЕС не искат външния министър на Италия Федерика Могерини на поста върховен представител на ЕС по външната политика и въпросите на сигурността. Кампания срещу назначаването й водят Латвия, Литва, Естония и Полша. Те смятат, че Италия е недостатъчно твърда по отношение на Русия.

Еврокомисарят Кристалина Георгиева може да се окаже най-консенсусният кандидат. Тя има подкрепата на Брюксел. Премиерът Пламен Орешарски заяви, че първо ще се консултира с Юнкер и Ромпой, преди да посочи номинацията ни.

Лидерите на страните, които не представят кандидатите днес на 16 юли, няма да могат да участват в разпределението на топ местата в ЕС.

Отново днес на 16 юли ЕП ще гласува и становището си за въвеждането на еврото като официална валута в Литва от 1 януари 2015 година. Документът беше подготвен от евродепутата Вернер Ланген от EНП. Очаква се присъединяването на Литва към Еврозоната да бъде одобрено и от Съвета по общи въпроси на 23 юли.

„Това е добра новина за Литва, за балтийските държави и за стабилността на Европа. От 2006 г. насам бе извършена много работа за постигането на ниска инфлация, стабилен валутен курс, нисък бюджетен дефицит и приемливо съотношение между дълг БВП. Нека поздравим Литва за влизането ѝ в Еврозоната!“, заяви докладчикът Вернер Ланген (ЕНП, Германия).

На 4 юни ЕК обяви, че Литва е готова за присъединяване към Еврозоната. Тя трябва да отговаря на няколко критерия, заложени в Договора от Маастрихт от 1992 година, а именно – годишния темп на инфлация не трябва да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта средния темп на инфлация в най-добре представящите си три страни от ЕС, бюджетния дефицит не трябва да е по-висок от 3% от БВП. Правителственият дълг не трябва да надвишава 60% от БВП. Дългосрочните лихвени нива трябва да са с не повече от 2 процентни пункта по-високи от средните нива в най-добре представящите си три страни в ЕС по отношение на ценовата стабилност. Освен това страната трябва да е включена поне две години в в Европейския валутен механизъм, който ограничава колебанията на националната валута спрямо еврото.

Литва ще стане 19-тият член на Еврозоната след Латвия (2014 г.), Естония (2011 г.), Словакия (2009 г.), Кипър и Малта (2008 г.), Словения (2007 г.), Гърция (2001 г.) и Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия, Франция и Финландия (1999 г.).