История за ужаса на войната в Украйна от първо лице. Украинецът Микола разказва пред АРД как руските части са екзекутирали двамата му братя и се опитали да убият и него.
На 28 февруари агресорите навлизат в селцето Довшик в Северна Украйна, в което има около 300 жители.
Микола Кулишченко живеел заедно с двамата си братя Йевхен и Дмитро. Седмици наред те не били притеснявани от руските военни и се надявали да бъдат пощадени, пише DW.
Един ден руски контролен пункт бил обстрелян от украинските сили. Руснаците пристигнали с военен автомобил до къщата на семейството, разрушили оградата и нахлули вътре. В шкаф открили военната униформа на Йевхен, който бил сержант в украинската армия. Открили и военните медали на техния дядо. Това било достатъчно, за да ги задържат, отвели ги на неизвестно място, където ги пребили жестоко, твърди Микола.
Завели братята със завързани очи и ръце в една гора, изправени пред изкопана яма.
"Всичко ставаше много бързо. Трябваше да падна на колене. Женя, най-малкият брат, беше прострелян пръв. Те дори се смееха на това, че най-младият е загинал пръв", разказва Микола.
Той бил втори, но по чудо куршумът само одраскал бузата му. Паднал в ямата и се престорил на мъртъв. Вторият му брат паднал върху него, след като го простреляли в главата. После войниците засипали тримата с пръст.
Микола успял с последни сили да изрови пръстта и да излезе от гроба.
"Не знам защо оцелях. Не може да се каже, че това е късмет. Може би е чиста случайност", казва мъжът.
Скрил се в съседно село, а след оттеглянето на руските части се обадил в полицията и прокуратурата започнала разследване. Той успял да възстанови маршрута и завел следователите до местопрестъплението.
Телата на двамата му братя били ексхумирани, а обувките на единия и превръзката, която била сложена на очите му, са там и до днес. Микола е решен да изправи виновните за престъплението пред съда. Това го държи след преживения ужас. Дължи това на братята си.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
преди 2 години