В последните дни броят на новите гробове в Украйна постоянно расте. Серхий почти няма време да говори - гробарят не спира да копае, за да могат убитите в Буча да бъдат погребани достойно.
"В началото беше много мъчително - почти не можех да спя нощем. Вече донякъде свикнах. Но ми е особено трудно да събирам труповете на деца и да ги погребвам", казва Серхий.
И той има деца, но сега при него е останало само кучето му. След началото на войната съпругата му и децата са избягали във Финландия. Серхий е убеден, че това е било правилното решение.
"Те избиваха жени и деца. Преди няколко дни намерихме в гората цяло семейство, което е било разстреляно в колата си. Отишли са да цепят дърва. На руснаците им бе безразлично кого избиват. Изглежда, че и сега е така", казва мъжът пред DW.
На гробището е много студено, но той не носи дебели дрехи - сгрява го копаенето. Много украинци наричат руските войници "орки".
Серхий на няколко пъти за малко да бъде убит, докато събира трупове от улиците.
На контролните пунктове руските войници насочвали оръжията си към него. Веднъж го задържали. Трябвало да се съблече, в продължение на 24 часа бил завързан. Но не го измъчвали и в крайна сметка са го освободили, имал е късмет.
"В последните дни докарахме тук трупове, които са били набързо погребани от съседите в градините. Много от тези хора не са починали просто така - били са убити. Хората тук казват, че има още много трупове, които трябва да съберем", казва гробарят.
Спрял е да брои колко хора е погребал. Сега важни са тези, които са оцелели.
"Хората, които останаха тук, са се сближили изключително много. Ние сме една голяма общност. Всеки помага на другия. Хляб срещу цигари или каквото друго трябва. Изпълнен съм с надежда!", допълва мъжът.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК