Докато Европа страда от най-тежката си енергийна криза от цяло поколение насам, френският кандидат за президент Марин льо Пен предлага субсидиране на потреблението, като същевременно ограничава доставките, предава Bloomberg.
Представителката на националистите изостава малко от президента Еманюел Макрон в анкети преди балотажа на изборите на 24 април. Тя провежда кампания в продължение на месеци с обещание да повиши покупателната способност на избирателите чрез намаляване на данъците върху бензина, мазута, природния газ и електричеството. Тази помощ за потребителите ще върви наред с ограничения срещу вятърните турбини, непредвиден данък за някои от най-големите енергийни компании в страната и излизане от европейския пазар на електроенергия.
Льо Пен се представя като защитник на бедните и политиките ѝ могат да се окажат ефективни в намаляването на цените за домакинствата. Притесненията на този сегмент от населението са важни, особено движения като "жълтите жилетки", които внесоха смут в началото на управлението на Макрон.
Планът ѝ обаче може да остави страната в риск от липса на енергия в бъдеще, според Марк Антоан Ейл-Мазега, директор на центъра за енергия и климат при Френския институт за международни отношения.
"Това може да се хареса на тези, които не одобряват вятърните турбини", каза Ейл-Мазега. "Но ситуацията с енергията ще се влоши и инвеститорите ще започнат да странят от Франция".
Намаляването на данъците ще се финансира отчасти от спирането на субсидиите за слънчевата и вятърна енергия, казва Льо Пен. Тя обеща да затвори всички проекти за вятърни турбини в процес на строеж без значение от правните проблеми, които могат да възникнат.
Макрон е взел мерки за потушаване на недоволството срещу вятърната енергия, като ще забави удвояването на нейния капацитет с 20 години до 2050 г. Но идеята за пълен блокаж на развитието на възобновяема енергия, която предлага по-добри цени от все по-скъпите изкопаеми горива, е силно критикувана.
Льо Пен смята да реши проблема с доставките чрез строежа на 20 големи ядрени централи, които да влязат в експлоатация постепенно от 2031 година. Тя ще се опита да отвори и двата реактора във Фесенхайм, които Макрон закри преди две години, ще удължи живота на 56-те работещи ядрени централи на EDF до 60 години и ще построи по-малки модуларни ядрени реактори.
Ядреният план на Макрон включва построяването на поне 14 нови големи ядрени реактора като първият от тях трябва да заработи през 2035 година. Като се вземат предвид съвременните проблеми с веригата за доставки и стандартите за безопасност дори това по-скромно предложение ще срещне значителни трудности при изпълнението си според френските електропреносители.
Френският президент иска да се построят 50 вятърни турбини до 2050 г. И призовава за десеторно увеличение на слънчевата и вятърна енергия. Льо Пен нарича плана на Макрон "най-голямото прахосване на публични средства", което ще задължи Франция да разчита на газови мощности, когато не грее слънце и не духа вятър. Целта му да намали потреблението на Франция с 40% до средата на века е "недостижима" според нея.
Четете повече по темата в bloombergtv.bg
Снимка: Bloomberg.com
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК