Оспорван балотаж ще определи новия президент на Франция - Еманюел Макрон спечели първия тур, като събра 4% повече от крайно дясната Марин льо Пен. Двамата ще се изправят на втори тур след две седмици за втори път след предишните избори преди 5 години. Изглежда резултатът ще се реши от това къде ще отидат гласовете за третия в битката - Жан-Люк Меланшон.
Сегашният френски президент Еманюел Макрон събира почти 28% от гласовете, а Марин Льо Пен - близо 24%. На фона на аплодисментите Макрон призова привържениците си да се мобилизират и да накажат националистите.
"Не се заблуждавайте, нищо не е решено. Това не е Франция! Това не сме ние! Единственият проект, който ще изведе страната напред е нашият", заяви президентът на Франция Еманюел Макрон.
В щаба на Льо Пен гръмнаха бутилки шампанско, на които пише "Марин Президент".
"Ако бъда избрана на втория тур, ще бъда президент на всички граждани. Ще върна реда във Франция в рамките на 5 години, за да ѝ позволя да заеме видно място в този 21 век, изпълнен с обещания и с възможности", посочи кандидатът за президент Марин льо Пен.
Марин Льо Пен се представи най-добре сред 35-64-годишните, докато за Макрон са гласували избиратели над 65 години. И двамата добавиха няколко процента подкрепа в сравнение с вота през 2017 година. В разгара на изборния ден на моменти, дори изглеждаше, че ветеранът кандидат-президент Жан-Люк Меланшон ще заеме второто място. Крайно левият политик се обърна към избирателите си - нито един глас за Льо Пен, но не даде и категорична подкрепа за Макрон.
"Битките са пред вас. Знаем за кого никога няма да гласуваме. Никога няма да загубим вярата си в демокрацията. Така че не трябва да давате гласa си за госпожа Льо Пен", каза кандидатът за президент на Франция Жан-Люк Меланшон.
Марин Льо Пен обаче може да разчита на поддръжниците на Ерик Земмур, чийто по-твърд национализъм му спечели четвърто място. Ако спечели, Макрон ще бъде първият президент на Петата френска република, преизбран за втори мандат от 20 години насам.
Според анализаторите президентският вот ще се запомни със значителния брой гласове, отишли за кандидатите на крайните левица и десница, и пълният провал на представителите на традиционните партии. Видяхме и вот, отличил се с почти рекордно ниска избирателна активност - 25% от избирателите не са отишли до урните.
Но въпреки това очакванията бяха за още по-малък интерес към изборите. А партиите, които не успяха да достигнат 5% подкрепа, получават само 800 хил. евро от финансирането на кампанията си.
Вижте повече в репортажа на Виолета Русенова.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК