Разказваме ви историята на млад украинец, родом от сринатия със земята Мариупол. На 24 февруари той се буди от бомбардировките над града, успява да избяга, за да живее сега под експлозиите край Киев. Баба му остава в развалините на пристанищния град, за да готви за останалите без дом.
От родния си Мариупол бяга край Киев с майка си и брат си. Но и там го следват звуците на войната.
Два часа му трябват, за да успее да убеди брат си и майка си да избягат в първия ден на войната. "Трудно им е. За тях е по-трудно, отколкото за мен. Опитвам се да се грижа за тях", каза младият мъж.
Не успява да вземе баба си. Под бомбите тя става доброволец в аптека, раздава лекарства на нуждаещите се, а после готви за същите тези хора като нея, останали без дом, и за войниците.
"Свързахме се с доброволци, които ни казаха, че тя е още жива. Щастливи сме", сподели Роман.
Домът му обаче е изравнен със земята. Научава го случайно от клип в Twitter. Но не мисли за това, а за 77-годишната си баба Анна Склярова, която е герой за внука си. За последен път тя вдига телефона си на 1 март, защото комуникациите са прекъснати."Тя и съседите ѝ готвят от консерви, помагат на всички. Тя е смела жена, по-смела от нас", посочи Роман.
От началото на месеца в града няма електричество. Мариупол е без вода, отопление, канализация. А телата на убитите цивилни са на улицата. Има два масови гроба. Ад на земята го нарекоха малкото журналисти, които са били там.
От 430 хил. жители на Мариупол преди войната, сега около 100 хил. остават там. С надеждата, че ще се спасят. Роман няма търпение да се върне към работата си - като крупие в круизен кораб.Там го очакват поне до края на юни, докогато е мобилизацията и Роман няма да може да хвърля картите. Но самият той вярва, че съдбата е предвидила на родния му град картата на свободата.
Вижте повече в репортажа на Виолета Русенова.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК