Сирените за тревога в Украйна са ежедневие за хората там. Мнозина обаче, бягат на по-сигурно място, където все още няма обстрели.
Доц. д-р Олена Чмир е преподавател по български език в катедра славянска филология към Киевския национален университет. Признава, че е сред малцината, които са очаквали война. Не се е колебала и за миг да напусне Киев.
"Като гледам какво става в Русия през последните години, каква пропаганда, фашистка, как се развива руският фашизъм, може би от 2014 г. ние сме във войната. Може би човек не може да си го представи, но лично аз съм очаквала такава голяма война", каза тя.
Войната я заварва в апартамента ѝ в украинската столица.
"Към 6:30 час на 24 февруари се събудих, като чух гърмежи... Племенникът ми се обажда и казва – "Ще дойда при вас". Събрах багаж и тръгнахме с него, но попаднахме в задръстване и не можахме да напуснем града. Той ме закара при мои роднини, там стрелят редовно... Това е ужасно да видиш блоковете, около които си се разхождал, сега са унищожени", сподели доц. д-р Чмир.
Прекарва няколко нощи в бомбоубежище. На 1 март Олена Чмир напуска Киев и се настанява в къщата на братовчедка си в един от най-древните градове на Украйна – Полонне, в Хмелницка област. Следи от сутрин до вечер новините за случващото се.
"Ние в Украйна знаем, че воюваме, но съвременните хора в Европа като че ли са се отпуснали, не разбират какво чудовище са изхранили. Още 2014 г. след анексията на Крим би трябвало Европа да се събуди, но не се събужда... Предполагам и в България не се чувствате сигурни, след като Черно море е станало лично езеро на Русия", коментира доц. д-р Чмир.
Доц. Даниел Бенатов от самото начало на войната е в малко селище край Лвов.
"Цял ден в Лвов звучи въздушна тревога, но нямам информация за нови взривове, за щастие тук при нас в града няма", посочи той. Споделя, че ако обстановката при него е спокойна, то в Киев, където има офис не е така.
"Близо до нашия офис в Киев се намира един стар военен завод, обаче той не работи вече 20 години. Заради това че руснаците воюват със стари съветски карти, те са предполагали, че там има някакви военни неща...", каза още той.
Признава, че не се страхува.
"Ние нямаме никакви страхове, не знам защо... Евентуално защото е 26-и ден вече и нашата психика вече е адаптирана. И за щастие, ние не видяхме тези ужаси, които са в Мариупол и други градове", обясни доц. Бенатов.
Оптимист е и Олена и вярва, че рано или късно отново ще се върне в любимия Киев.
"Не мога да си представя, че няма да се върна в Киев", каза тя.
Вижте повече в репортажа на Теодора Георгиева.
Трябва ли България да изпрати въоръжение на Украйна?
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
преди 2 години
преди 2 години