В квартал Подил в Киев реклама приканва хората да си купят греяно вино, кафе и чай. Продажбата на алкохол е забранена във военно положение, но един мъж продължава да предлага топли напитки през прозореца на мазе. Трудно ни е да повярваме, че продължава да работи.
Определяща за войната е амалгамата от неща, които не вървят едно с друго - тишина и насилие, тривиалност и страх. Когато първите руски снаряди бяха изстреляни в последната седмица на февруари, аз бях в Донбас, където сраженията продължават вече 8 години. Но те станаха осезаемо по-ожесточени преди началото на планираната от Владимир Путин инвазия. Села, в които от години е спокойно въпреки продължаващия конфликт, изведнъж бяха под обстрел. Хората предусещаха разрухата.
Сега отпечатъкът на войната е видим навсякъде, а Киев е призрачен град. Почти всички магазини са затворени, освен онези, които продават продукти от първа необходимост. Бетонни бариери са издигнати на пътища и кръстовища, противотанкови ограждения са изградени пред контролни пунктове, на които се проверяват документи. По данни на украинските власти около половината жители на града са го напуснали. А онези, които още са тук, не се разхождат по улиците, освен да напазаруват или да разходят кучето си.
Въпреки това в повечето магазини нещата са сякаш постарому. Супермаркетите са пълни, наблюдава се само недостиг на алкохол. В популярен луксозен магазин за деликатеси все още намираме испанска шунка, а омарите плуват в голям аквариум. Тези места вероятно също са само спомен за дните преди войната, които тя все още не е успяла да унищожи, пише DW.
Днес преустановяването на огъня се спазва. Жена на име Дария ни разказва, че е прекарала 2 седмици в мазето, преди да се осмели да избяга. С баща ѝ успяват да се качат на автобус от село на десетки километра оттук. "Пътищата са унищожени. Беше трудно да стигнем дотук. Ужасяващо е."
Даря разказва как руски войници са опрели пистолет в главата ѝ. Как са конфискували телефоните на хората, как са разграбвали жилищата им. Откакто е тук, тя вече не е толкова притеснена. Успява да избърше сълзите от очите си и да погали котката си, която е пренесла в торба. Сега нейното бягство продължава към друга част на града - към квартала, в който живее дъщеря ѝ. Едно от онези места, в които човек още може да пазарува в супермаркет, докато се чуди дали войната скоро ще го застигне.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК