Войната заварва Сергей далеч от семейството му. Той е в Източна Украйна, където се грижи за своята майка, която е болна от Ковид-19. Съпругата му Татяна е в Ирпен, заедно с двете им деца - Никита на 18 г. и Алис на 9 г.
През 2014 г. семейството се евакуира от окупирания от Русия Донецк. Започва нов живот в Киев. Но за фамилия Перебийнос историята се повтаря. Отново война, отново бягство.
Една нощ снаряд попадна в семейната къща, жената и децата са принудени да се укрият в мазето. Със Сергей изготвят и преговарят план за бягство.
Църквата в града помага за организирането на евакуацията. Жената и двете деца, както и родителите ѝ, се присъединяват към организираната група за евакуация. Потеглят със семейния автомобил.
Планът е да стигнат до Киев, след това до някое безопасно място.
Семейството се придвижва покрай Ирпен, но е било принудено да изостави колата и да отиде пеша до разрушения мост в село Романовка.
Най-жадуваните 100 метра - от единия до другия край на моста, където чакат автобусите за евакуация.
И в този момент руснаците нанасят удари с минохвъргачки - върху цивилните, които търсят спасение.
Татяна, Никита и Алис застиват в устрема си към свободата и към своя съпруг и баща. Снарядите ги изхвърлят в близост до паметника на загиналите през Втората световна война. Родителите на жената са изостанали в колоната и това ги е спасило.
През цялото време Сергей е проследявал локацията на жена си през телефона ѝ. Връзката прекъсвала, затова не успял да ги следи в реално време след напускането на дома им. Последното място, което вижда, е болницата в Киев.
"Съобщението дойде около 10 часа сутринта в неделя и означаваше едно: нещо се обърка", споделя мъжът пред The New York Times.
Сергей позвънил на Татяна, но отсреща нямало отговор. Тогава видял новината за атаката срещу цивилни по време на евакуацията. В интернет се появили снимки. Мъжът разбрал за смъртта на жена си и децата им по куфара - този сив куфар, останал до безжизнените тела на улицата.
Единственият му възможен път към Киев минавал през Русия. Отлетял за Калининград, за да пресече границата с Полша. Руските гранични полицаи не искали да го пуснат, заплашили го с арест.
"Цялото ми семейство загина от това, което вие наричате специална операция, а ние – война. Можете да правите каквото искате с мен, аз нямам повече какво да губя", каза Сергей на руснаците.
Стигнал до Киев, където се оказало невъзможно да организира погребението на семейството. Криминалистите не смогват да издават смъртни актове.
"Атмосферата е като във филм на ужасите. Непосилно е да гледаш, когато любимата ти жена лежи в черен чувал на пода", написа мъжът в профила си във Facebook.
Успява на петия ден след трагедията.
"Психолозите препоръчват да пишете, когато ви е трудно и имате проблеми. Извинете ме, но ще пиша, иначе може да полудея", споделя в следваща публикация Сергей.
Мъжът е събрал с помощта на журналисти всички снимки от района на трагедията. И така проследил хронологията от последните минути живот на семейството си.
Оказва се, че Никита се е опитал да предпази сестричката си и е поел основания удар. Но не е имал шанс да я спаси.
По чудо оцелява едно от дветe кучета на семейство. Сергей го издирва отново по снимки в социалните мрежи.
Мъжът споделя видео на Татяна от почивката ѝ в Грузия. Дни преди началото на войната тя е щастлива по време на полет с парапланер.
"Тя отлетя... Завинаги", написа Сергей.
Снимки: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК