Тези избори са толкова важни тук, във Великобритания, колкото и във всяка една друга страна от Европейския съюз.
Но не всеки гледа така на нещата.
Европарламентът се опита да мотивира избирателите в Европа като каза, че “този път е различно”.
Това беше слоган на кампанията.
И всъщност тези избори са различни за Великобритания – най-вече, заради ЮКИП.
Вече знаем, че ЮКИП са противоречива партия.
Спечелиха си подкрепата с това, че критикуваха ЕС, имиграцията, политиците на главните партии.
Но лидерът им – Нейджъл Фараж – трябваше надълго и нашироко да обяснява в последните дни, че не е расист...
Ранните резултати от екзит-пола показват, че въпреки всичко, гласоподавателите подкрепят все повече ЮКИП в местните избори. Това изпраща ясно послание към основните партии в Уестминстър – консерваторите, лейбъристите и либералдемократите.
Колкото и да не ти харесва матрицата, понякога трябва да станеш част от нея, за да внедриш промените, които искаш.
В момента ЮКИП иска провеждането на референдум върху членството на Великобритания в ЕС – иска британците да изберат Вън или Вътре. Но няма да намерим законотворци в британския парламент в момента, които да насрочат такъв. A какво очакват от ЮКИП от местните и от евроизборите тази седмица ли? Разчитат това да им даде тласък, докато партията се подготвя за парламентарните избори догодина.
Дали тези избори са тест за европейската идея преди референдума в Шотландия и вероятно във Великобритания догодина?
Не съм много сигурна за това. Виж, истинския парадокс е подкрепата за ЮКИП, въпреки, че общественото мнение е на страната на оставането в ЕС.
Как си обяснявам това ли?
Тези избори за мнозина са нещо като протестна нота.
На британските избиратели им е писнало от основните партии и те просто искат да поразбъркат чашата малко.
Както казва един професор по политика тук, европейският вот е този, чрез който избирателите си изкарват яда срещу правителството.
Резултатът от тези избори няма да предопредели парламентарния вот догодина.