В ЕС одобрените ваксини срещу Ковид-19 са пет на брой. РНК-ваксините на Pfizer и Moderna, векторните на AstraZeneca и Johnson & Johnson и последната одобрена - протеиновата Novavax.
Дълго време най-големи надежди се възлагаха на РНК-ваксините. Pfizer и Moderna бяха и първите, получили одобрение в ЕС.
Този вид ваксини се изследват от над 20 години. Те, както и другите одобрени типове ваксини, са фокусирани върху т.нар. шипов протеин на коронавируса. Препаратите по изкуствен път изграждат този вид протеин, който след това може да бъде разпознат от имунната система. Тя активира защитните клетки и изгражда антитела. Ако впоследствие се стигне до зараза, тялото разпознава шиповия протеин и го атакува.
Векторните ваксини залагат на генетичния строеж на шиповия протеин. AstraZeneca и Johnson & Johnson се базират на обезвредени и неопасни за хората простудни вируси, използвани като транспортни коридори за генетичната информация за шиповия протеин. И при тях впоследствие тялото само доизгражда протеина.
Някои хора се опасяват, че РНК и векторните ваксини могат да променят генетичната информация. Според председателя на Германското дружество по имунология Кристине Фалк това е изключено.
"РНК изобщо не може да проникне в клетките. При векторните ваксини такава възможност съществува теоретично, но вероятността това да се случи клони към нулата", уверява тя.
Базираните на протеин ваксини като Novavax не съдържат генетична информация на протеина, а самия шипов протеин в себе си – като негово синтетично копие.
Т.е. тялото няма нужда само да доизгражда протеина – една от стъпките се прескача. Така обаче отслабва и силата на имунната реакция. Затова ваксината съдържа един вид катализатор, който усилва действието на препарата и вкарва шиповия протеин в клетките. За целта Novavax залага на едно относително ново вещество, което се добива от кората на чилийските сапунени дървета, информира DW.
Ефективността на Novavax по отношение на първите варианти на вируса бе изчислена на 90%. Нови проучвания показват, че тази ваксина може да се използва и като бустерна. ЕС вече е поръчал 100 милиона дози от нея.
Ефективни ли са ваксините срещу Омикрон?
Въпреки двойната имунизация, а в някои случаи и след поставена бустерна доза, има хора, които се заразяват с Омикрон. Това не означава, че одобрените до момента ваксини не са ефективни.
"Чрез имунизацията се активират три линии на защита: антителата в устата и гърлото, в кръвта и в Т-клетките в лимфните възли. От тези трите само първата линия не функционира добре срещу Омикрон – изградените антитела в устата и гърлото не стигат за избягването на заразата", казва имуноложката Фалк.
Но имунизацията предотвратява тежкото протичане на заболяването. Затова експертите препоръчват поставянето на бустерна доза. А производителите на ваксини работят по вариант, съобразен с Омикрон.
Снимка: Bloomberg.com
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК