Ердоган има една основна цел: да бъде преизбран през 2023. Ако успее да спаси лирата, ще може да се похвали, че е спасил Турция от чужди сили, желаещи ѝ злото. Но никой вече не вярва на Ердоган, твърди Бану Гювен.
В края на дългия ден, в който курсът на турската лира удари историческо дъно спрямо еврото и щатския долар, президентът Ердоган обяви пакет от мерки срещу обезценяването на валутата. Той гарантира, че правителството ще покрива загубите на притежателите на депозити, ако поевтиняването на лирата спрямо чужди валути надвиши лихвените проценти на банките.
Във вторник курсът на лирата успя да се стабилизира и компенсира загубите през последния месец. Последователите на Ердоган отпразнуваха новината в Twitter с хаштага #HeWasRightAgain ("Той отново беше прав").
Президентът явно спаси положението, но дали наистина може да спаси държавата и политическото си бъдеще с тази политика за депозитите?
На първо място, в този модел няма справедливост. Евентуални загуби по депозитите в лири ще се компенсират от бюджета. Това означава, че домакинствата, които нямат спестявания в банките, ще трябва да споделят бремето на всяко следващо обезценяване на лирата, пише DW.
А какво да кажем за тези, които продадоха доларите си достатъчно рано, за да закупят отново американска валута на следващия ден при много по-нисък курс, спечелвайки по този начин огромни суми? Спекулира се, че близки до правителството инвеститори са били посъветвани да направят това преди Ердоган да обяви новите мерки.
Освен това този модел не е устойчив. Ако лирата отново се срине, националният дълг може да достигне рекордни нива, а инфлацията да се покачи още. По данни на държавния Статистически институт на Турция, инфлацията миналия месец е надхвърлила 21%. А независими експерти дори твърдят, че тя е достигнала 60 на 100.
Трето, този ход приоритизира долара. Преди обявяването на новата депозитна схема, 64% от банковите депозити бяха в чуждестранна валута. Не знаем колко от тези депозити са били превърнати в лири. Но това няма значение, ако лирите по същество се третират като щатски долари. Някои наблюдатели вече наричат модела "схемата турски долар".
Критиците също така твърдят, че ходът на президента Реджеп Ердоган е по същество "скрито" повишаване на лихвите. Това е мярка, която той упорито отказваше да въведе с аргумента, че ислямът изисква ниски лихви - въпреки предупрежденията, че курсът към намаляване на лихвените проценти с цел да се озапти инфлацията ще има обратен ефект.
Никой, освен най-верните му привърженици, не вярва на Ердоган.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
преди 2 години