Най-заразната дотук мутация Омикрон не е следващ етап в развитието на вариантите на коронавируса, а е възникнала паралелно с тях – вероятно още в средата на 2020 година. Къде може да се е случило това?
Учените по цял свят усилено търсят отговор на въпроса за произхода и специфичните особености на новия вариант на коронавируса Омикрон. Може и да звучи академично, но всъщност става дума за това кога най-накрая ще настъпи краят на пандемията и как бихме могли да се защитим по-добре срещу бъдещите варианти.
Макар за момента данните да не са много, едно е ясно: Омикрон е опасен. Заради неговите около 50 мутации в шиповия протеин Омикрон се разпознава по-трудно от наличните ваксини. Това означава, че и имунизираните биха могли да се заразят с Омикрон. Освен това новият вариант е по-заразен, а големият брой инфекции може бързо да претовари здравната система. Освен това заболяването може да протече много по-тежко, както междувременно показа и първият смъртен случай на пациент с новия вариант, пише DW.
Бързото неутрализиране на новия вирус вероятно няма да се окаже възможно. По-скоро е възможно SARS-CoV-2 да стане ендемичен, т.е. вече няма да говорим за световна пандемия, а вирусът ще се появява отново и отново локално – по подобие на вируса на инфлуенцата през зимата, срещу който можем да се защитим с ежегодната ваксинация срещу грип.
За науката внезапната поява на силно заразния вариант Омикрон е много интересна, тъй като не представлява следващ етап в развитието на досегашните варианти, а възниква паралелно с Алфа, Бета, Гама и Делта.
Откъде се взе Омикрон?
Първото предположение за възникването на новия вариант е, че той се е появил незабелязано в някаква популация, живееща изолирано, в която вирусът присъства отдавна. Т.е. мнозина са се били заразили и са се излекували, без това да е било регистрирано.
Втората теория за произхода на Омикрон е, че той се е появил при хора с по-слаба имунна система - повлияна от други заболявания или медикаменти. Това биха могли да бъдат пациенти, болни от рак или СПИН, тъй като при хората с по-слаба имунна система тялото се бори по-дълго време срещу вируса. Той пък от своя страна разполага с повече време да развие мутации, за да избегне имунния отговор.
Третата теория за произхода на Омикрон гласи, че той тръгва от животно, пренесло заразата към хората. В полза на тази теория говори фактът, че междувременно нееднократно е доказано, че и определени животни са податливи на коронавирусите като SARS-CoV-2. Още една индикация в полза на тази теория е обстоятелството, че при животните вирусът е подложен на съвсем друг еволюционен натиск, което би могло да обясни множеството нови и донякъде уникални мутации при Омикрон.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
преди 2 години