Нобеловият лауреат, колумбийският писател, който разказваше историите за любовници и диктатори от Латинска Америка чрез средствата на магическия реализъм, почина на 17 април на 87-годишна възраст, в Мексико сити.
Авторът на „100 години самота“ и „Любов по време на холера“, един от най-популярните латиноамерикански писатели в света и баща на литературно движение, бе свидетел на бурните промени на континента.
Учил право в два университета, преди да се откаже, без да завърши нито един, започва работа като журналист в Картагена, на 21г. Изискванията на репортерството и работата на колумнист развиха силата му на наблюдател. През този период се оформиха и левите му убеждения, които успява да прокарва в годините на силната цензура и яростни репресии на консервативните колумбийски правителства.
Със славата и средствата, спечелени от книгите си, Маркес подкрепяше човешките права, свободата на словото (основа фондацията за Нова иберо-американска журналистика в Колумбия) и латиноамериканското кино. В Куба основа фондация и филмово училище.
Само преди няколко месеца той отпразнува 87-я си рожден ден с журналистите, които се събраха пред дома му. С жълтата роза на ревера, той излезе да поздрави мариачите. Това бе последната му публична поява.