"Причината за кризата в Босна и Херцеговина е, че сръбският член на колективно председателство на страната – Милорад Додик, поиска от властите в Сараево да върнат част от правомощията им, които бяха предадени през последните 15 години от Баня Лука , която е административен център на босненските сърби към централните власти на страната", коментира в предаването "Брюксел 1" журналистът Николай Кръстев, дългогодишен кореспондент на БНР за Западните Балкани.
Коментарът е по повод притесненията, изразени тази седмица от ЕП, че има риск от нов конфликт в Босна и Херцеговина 25 години след войната там.
"Това предизвика сериозно напрежение сред политическите лидери в Босна и Херцеговина. Противопоставянето доведе и до регионално напрежение в тази част на Западните Балкани. Притеснителното в исканията на Додик са свързани с желанието му босненските сърби да получат част от данъците, които предават в Сараево, да имат своя армия, като така се възстанови армията на Република Сръбска, чиито действия бяха осъдени от Международния трибунал за военните престъпления в бившия Югославия, или да получават информация за придвижването на военни вътре Босна и Херцеговина", обясни Кръстев.
И попита кое налага да се иска такава информация от страна на местните сърби и предположи, че тя е необходима на Белград и Москва:.
"Не е случайно, че Москва подкрепя Додик, защото той е човекът, които спира присъединяването на Сараево към НАТО, което отговоря на стратегическите интереси на Балканите. Не случайно руският посланик в Сараево каза, че не виждал нищо лошо местната сръбска автономна област да бъде като независима в Босна и Херцеговина."
Според Николай Кръстев в тази етнически разделена бивша югославска република има три своеобразни центъра на действие – на сърбите в Баня Лука, на хърватите в Мостар и на бошняците в Сараево. Притеснително според анализатора е, че се наблюдава сближаването на босненските сърби с премиерите на Унгария и Словения Виктор Орбан и Янез Янша.
Събеседникът припомни, че неотдавна Орбан и Сиярто са били на посещение в Баня Лука при Додик, което може да се приеме като своеобразна подкрепа за неговите действия. В същото време Унгария се опитва да бъде посредник между босненския сръбски лидер и новия върховен представител на международната общност Кристиян Шмид.
Николай Кръстев отбеляза и че около Западните Балкани се оформя един кръг от лидери от ЕС, които подкрепят идеята за мирното разпадане на Босна и Херцеговина и припомни словенския "нон пейпър" от март 2021 година, който предлагаше тази идея и разговора на словенския президент Борут Пахор с бошняшкият представител в колективното председателство на Босна и Херцеговина.
Всичко това показвало в какъв сложен регионален аспект попада кризата в Босна и Херцеговина, която може да отвори вратата за намеса на сили извън ЕС като Сърбия, Русия и Турция но и не само от тях.
Гледайте целия разговор във видеото.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК