Отношението към бежанците на полско-беларуската граница показва ясно до каква степен се е ожесточила политиката на ЕС. Европа се стреми само да се барикадира и изолира, пише Барбара Везел.
Бежанската политика беше част от програмата на последната среща на върха на Европейския съюз през октомври. Лидерите на 27-те отново се разделиха без да начертаят общ път: намаляването на натиска върху страните в Южна Европа, преразпределянето на мигрантите и изграждането и финансирането на съоръженията по външните граници продължават да са спорни теми.
Колко високи трябва да бъдат крепостните стени на Европа, ако не иска напълно да се откаже от основополагащите си ценности? Политическата тенденция е към още по-сериозна изолация.
12 държави, сред които Полша, балтийските републики и Австрия, поискаха през октомври европейски пари за изграждането на стени и бариери по външните си граници.
Последните месеци показаха, че миграционният натиск не намалява, заяви канцлерът Александър Шаленберг.
По данни на Европейската агенция за гранична и брегова охрана - Frontex, тази година 135 000 мигранти са достигнали територията на ЕС, т.е. 50% повече в сравнение с 2020 година. Въпреки това стойностите са далеч по-ниски от пиковете на миграцията през 2015, когато над един милион души стигнаха до портите на Европа, пише DW.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен първоначално попари надеждите за европейско финансиране.
"Комисията и Европейският парламент отдавна поддържат мнението, че бодлива тел и стени няма да бъдат финансирани", каза тя.
Но когато председателят на Европейския съвет Шарл Мишел отиде във Варшава, за да потвърди солидарността на ЕС пред полското правителство, той заяви обратното.
"Води се дебат дали физическата инфраструктура може да бъде финансирана от Европейския съюз", уточни Мишел.
"Трябва да се изясни способността на ЕС да демонстрира своята солидарност към държавите, които са на първа линия и защитават своите национални граници, които са и външни граници на ЕС", изтъкна той.
Укрепването на границите отдавна е в ход. Унгария беше първата държава, която през 2015 година започна да строи огради по своята граница и така отклони балканския маршрут. Примерът на Будапеща бе последван от Гърция, България и други държави и по този начин по външните граници на ЕС се появиха около 1000 километра гранични съоръжения.
От години европейски кораби отблъскват лодките на мигрантите обратно в либийски води, където ги събира местната бреговата охрана. Италия официално си партнира с Либия, като снабдява тамошната брегова охрана с обучение и техника, игнорирайки условията в либийските лагери, където мигрантите биват ограбвани и измъчвани.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК