fallback

Британска медия: На Европа ѝ остава да се моли за топла зима

"Влиянието на Кремъл нараства със студеното време", пише The Guardian

30.10.2021 | 06:50 Автор: Искра Ангелова

Много европейски лидери се молят за мека зима. Студът не само ще усложни незавършената битка с коронавируса. За да се влошат нещата, търсенето на природен газ ще скочи до небето, а той е необходим за работата на електроцентралите и отоплителните къщи. Тъй като значителна част от този газ идва от Русия, влиянието на Кремъл нараства със студеното време, пише британският вестник The Guardian в редакционна статия, представена без редакторска намеса.

Връзката между настоящата енергийна криза и външната политика на Владимир Путин далеч не е просто изнудване, както твърдят някои критици на Кремъл. Но Русия далеч не е случаен минувач. Пазарите на газ са по-сложни от клапан, който Путин отваря и затваря. Но най-близките съседи на Русия (Украйна, например) знаят от горчив опит, че износът на енергия от Кремъл е претекст за стратегическо сплашване.

Руският монополист "Газпром" предпочита ценовата стабилност пред нестабилните валутни курсове и твърди, че изпълнява изцяло договорите си. Скептиците обаче казват, че компанията играе игра, за да ускори одобряването на газопровода "Северен поток-2" от германските регулаторни органи. Това ще увеличи доставките, но и ще засили зависимостта на Европа от руския износ. Стратегическите последици от това решение сега се обсъждат горещо в Берлин и останалата част от Европейския съюз.

Може да се окаже, че Русия всъщност не е виновна за енергийната уязвимост на Европа, но Кремъл се възползва от тази слабост за политически вреди и търговски изгоди.

Дипломатическата страна на кризата се генерира от взаимодействието на две различни, но взаимосвързани тенденции. Първата е дългогодишната импотентност на Европа да получи стратегическата стабилност, от която се нуждае толкова много, след като ерата на либерализация и изчезването на границите приключи. Европейската енергийна политика и инфраструктура продължават да носят печата на финансовата криза отпреди 2008 г. със своето самодоволство и убеденост, че глобализацията под диктата на либералните демокрации е неизбежна и необратима.

Втората тенденция е нежеланието на Путин да бъде надежден партньор на световната сцена. Изминаха три десетилетия от разпадането на Съветския съюз и пламъкът на руската демокрация за кратко се превърна в тлееща жар, която опозицията смело пази въпреки заплахата за самото ѝ съществуване. Законодателните избори миналия месец бяха фалшифицирани, за да се осигури мнозинство за Единна Русия, която послушно спазва всички законови изисквания на Путин. Самата измама не беше нищо ново, но нейните методи стават все по-сложни, за да заобиколят все по-находчивите привърженици на демокрацията. Репресиите в стария съветски дух се върнаха по възмутителен начин – като средство за всеобщо сплашване, за да се принуди населението да се подчини. Путин не приема и най-малък намек за смяна на режима преди президентските избори през 2024 г., информира "Фокус".

Междувременно руснаците са измъчвани от продължителна икономическа криза, постоянна инфлация и правителствени грешки в борбата с пандемията. Корупцията, националистическата арогантност, злонамереният шпионаж и износът на ресурси са това, което поддържа Кремъл на повърхността. На този фон европейските лидери се затрудняват да формулират политики, основани на обичайните правила на дипломацията. Още повече това важи еднакво както за Обединеното кралство, така и за ЕС. Брекзит не даде никакви предимства в това отношение. Това отслабване на европейската солидарност получи морална подкрепа от Путин - почти сигурно и материална подкрепа.

В краткосрочен план връзката вероятно ще остане нестабилна и хладка. Въпреки това цяла Европа трябва да ускори прехода към по-устойчива, самодостатъчна и възобновяема енергийна инфраструктура. В дните, когато Великобритания превключва часовниците на зимно часово време, Борис Джонсън трябва да изостави дребните идеологически вендети с Брюксел след Brexit и да възобнови разумния ангажимент с ЕС по външната политика и сигурността. Ламанша не е ров, който ще предпази Великобритания от икономически и политически сътресения, ако студена и сурова зима удари Европа.

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК

fallback
Още от Свят
fallback