Талибаните установиха властта си в Афганистан и наложиха строгите закони на шериата, включително забрана на жените да спортуват. Какво е да загубиш мечтите си за един ден - специално пред Bulgaria ON AIR разказа Машид Барз от женския национален отбор по хандбал на Афганистан.
Името ѝ означава лунна светлина, но от седмици в живота ѝ се е настанила единствено тъмнина. От 14-годишна Машид мечтае да спортува - така се записва в отбора по хандбал. Години наред тренира усилено, стига до националния отбор на Афганистан и мечтае за световни първенства. Стремежът ѝ обаче се изпепелява с идването на власт на талибаните.
"Те забраниха на жените да спортуват. Наистина се почувствах много зле, защото имах много мечти, свързани с този спорт. Мечтаех да играя хандбал на световно ниво. Не искам да си стоя вкъщи и да не спортувам. Искам да мога да се върна обратно в залата", разказва Машид Барз.
Изминаха 20 години откакто ислямистите бяха последно на власт. През това време поколение афганистански момичета успяха да получат шанс за образование, работа и имаха достъп до спортните зали. Родиха се и много национални отбори.
"Като жени ние работихме усърдно за нашата страна и всичко, което искаме, е прогрес, а не да се върнем 20 години назад – да стоим вкъщи, да не ходим на училище и да не спортуваме", притеснява се спортистката.
А крачката назад вече е факт. Талибаните наложиха шериата и определиха спорта за жени като ненужен и напълно нелогичен. Дадоха обещание обаче, че този път ще позволят на жените да продължат да учат и работят. Машид споделя, че и сега твърденията им за промяна са лъжа.
"Ако някой мисли, че талибаните са се променили, се лъже. Няма промяна в тяхното съществуване. Те излязоха със същите тези стари идеи – да върнат държавата ни 20 години назад, а ние не искаме това, защото работихме много за тази държава. Много сме тъжни от всичко, което се случва", добавя Барз.
Освен към спорта тя има интерес и към инженерните науки. Но светът ѝ вече се простира до стените на дома ѝ. Не излиза навън, защото се страхува. Крият се и много други жени, които са спортували и са работили за правата на нежния пол в страната. А по думите ѝ дори има и убити.
"Не мога да видя бъдещето си. Виждам само тъмнина в Афганистан. Няма бъдеще, особено за момичетата", с тъга споделя момичето.
Новата мечта на Машиид не е да играе хандбал, а тя и сънародниците ѝ някога да вкусят мира и да разберат какво означава той.
Вижте повече в репортажа на Яна Червенкова.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК