Когато миналата седмица руснаците излязоха на избори, резултатите от вота за Държавната дума бяха вече ясни: две трети от местата бяха за путиновата партия "Единна Русия", а останалите - за "системната опозиция". Но дори и резултатът им да не е изненада, самият начин, по който Владимир Путин спечели победата, е причина за притеснения за бъдещето на Русия, когато най-накрая той напусне властта, коментират в редакцията на британския вестник The Spectator.
Кремъл "спечели" изборите за Думата, а "Единна Русия" спечели необходимия брой места. Но тя събра само 50% от гласовете - по-малко, отколкото на предишните избори - и това въпреки широко разпространените нарушения, които погубиха и малкото доверие, което имаше в изборите в Русия.
В режими като Русия изборите се провеждат не за хората, а за автократите. Властите ги превръщат в гласуване за нещо конкретно, вместо да избират измежду няколко варианта. Но дори и онова подобие на непредсказуемост, с което някога се провеждаха избори в Путинова Русия, вече не съществува. Последното подобие на демокрация изчезна.
Скандално изхвърляне на бюлетини, репресии срещу кандидатите от опозицията и цяла поредица от мръсни трикове срещу "Интелигентно гласуване" на Навални, където на избирателите беше обяснявано кой кандидат има най-голям шанс да победи протеже на "Единна Русия" - това е, с което тези избори ще бъдат запомнени.
Не е новина, че Путин продължава да тормози движението на Навални. Но задълбочеността, с която той смазва опонентите си - и целия политически живот като цяло - повдига въпроси за плавното прехвърляне на властта от Путин, когато този момент най-накрая настъпи.
Миналата година руското правителство внесе поредица от конституционни изменения, които ще позволят на настоящия лидер на Кремъл да остане на власт до 2036 г. Но тези промени също имат за цел да проправят пътя за по-колективна парламентарна система, която да го замени. Изборите миналия уикенд - и самият мащаб на фалшификации и репресии - директно подкопават тези усилия. Защо? Защото не позволяват да се укрепва и развива никаква нова система, която не е обвързана с Путин.
Личните автокрации като тази в Русия винаги са по-склонни към насилствено прехвърляне на власт, отколкото други видове еднопартийни или военни диктатури. Парадоксално е, че стабилността на режима на Путин зависи сам от себе си, което прави окончателното му напускане да изглежда толкова тревожна перспектива. Следователно, като минимизира политическите рискове сега, той само ги увеличава в бъдеще, а с тях и риска от сериозни политически вълнения, след като подаде оставка или умре на поста.
Някои на Запад виждат в това причина за радост - и то доста погрешно. Може би смятат, че краят на ерата на Путин е нещо добро, защото неизбежно ще доведе до прозападна демокрация. Подобни изводи обаче са неоснователни. Въпреки че има широко разпространено убеждение, че либералните вярвания се вкореняват все по-дълбоко сред по-младото поколение руснаци, доказателствата за това са откъслечени и далеч не са изчерпателни.
Дори ако руската младеж се различава от по-старото поколение, не бива да се очаква демократична Русия неизбежно да се окаже прозападна. Много руснаци, млади и стари, не смятат Запада за пример за подражание. По-рано Навални говори за предателството на Великобритания, която съхранява мръсни руски пари, като по този начин само укрепва автокрацията, която го държи затворен в наказателна колония.
Но едва ли трябва да го приема лично: позволявайки на руските политици и прокремълските бизнесмени да държат парите си в страната, Великобритания също не уважава собствените си граждани. И те използват тези услуги, въпреки че руските правителствени агенции организират химически атаки по улиците на Великобритания. Това е сигнал, че Великобритания цени парите на Кремъл повече отколкото сигурността на собствените си граждани.
Очевидно, когато властта и материалната печалба са поставени над хората и политическите идеали, това се отнася не само за Русия - но има пряко отношение към сигурността на самата Великобритания, подкопава нейните позиции в света и подхранва информационни кампании, които пропагандират моралната слабост на Обединеното кралство и на Запада като цяло.
Разбира се, Великобритания не е единственият виновник. Има много други причини, поради които демократично настроените руснаци гледат на западните политици и компании като на съучастници в корупцията и политическите репресии в Кремъл. През последните дни Google и Apple бяха обвинени, че са се поддали на натиска от режима на Путин и са премахнали приложението за "Интелигентно гласуване" на Навални от своите онлайн магазини.
Моралното малодушие на технологичните гиганти няма да изненада мнозина. И независимо дали ви харесва или не, мнозина ще видят това лицемерие като отражение на западната пустота, която не е толкова далеч от цинизма и алчността на кремълските елити.
Животът при Путин е депресиращ за много руснаци, но животът след Путин е не по-малко тревожен и последните избори обясняват защо.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК