Западните сили подготвят твърд отговор на военното настъпление на Русия в Украйна и предупредиха, че Москва може да понесе икономически наказателни мерки, дипломатическа изолация и засилване на съюзническата отбрана в Европа, ако не се изтегли, предаде Асошиейтед прес.
Снощи Белият дом разпространи обща декларация от името на Групата на седемте, в което те заявиха, че прекратяват участието си в планирането на пердстоящата среща на върха, защато интервенцията на Русия в Украйна нарушава принципите и ценностите, на които се опират Г-7 и Г-8.
Кризата обаче може да се окаже повратна точка за политиката за национална сигурност на президента на САЩ Барак Обама, принуждавайки го да се откаже от външнополитическото си преориентиране към Азия и да поддържа присъствие на американски войски в Европа, за да ограничи обсега на Русия, отбелязва агенцията.
Недоброжелателността и недоверието също така може да се разпрострат и на двата други фронта на глобалната сигурност - Сирия и Иран, където Русия беше необходим партньор на Запада. Руският президент Владимир Путин не даде признаци, че ще се вслуша в предупрежденията на Запада.
Висши служители в администрацията на Обама заявиха, че според тях Русия вече има пълен оперативен контрол над Крим и разполага с над 6000 военнослужещи в района. По думите им държавният секретар Джон Кери заминава утре за Киев и тази седмица САЩ ще се съсредоточат върху подготовката на пакет с икономическа помощ за Украйна.
Може да има много сериозни последици, предупреди Кери. Освен икономически санкции и визови забрани, търговски и инвестиционни наказателни мерки и замразяване на руски активи, Кери заплаши Москва и с изгонване от Групата на осемте световни индустриални сили. Неколцина американски сенатори освен това поискаха засилване на системите за противоракетна отбрана, базирани в Полша и Чехия. Русия ще има големи трудности в дългосрочен план, заяви Кери.
Все пак обаче беше ясно, че малцина на Запад са готови да реагират незабавно срещу Путин с военна сила, посочва АП. Републиканецът сенатор Марко Рубио, обсъждайки потенциала за американски военни удари срещу руски войски в Крим, заяви: "Не мисля, че който и да било се застъпва за такова нещо". Представител на администрацията, настоял за анонимност, даде да се разбере ,че САЩ не обмислят военни действия в отговор на руската интервенция, подчертавайки, че усилията й са насочени към политически, икономически и дипломатически варианти.
Като начало Рубио и колегата му сенатор републуканец Линдзи Греъм заявиха, че администрацията трябва да се върне към изоставените през 2009 година планове за разполагане на ракети прехващачи с голям обсег и радар в Полша и Чехия. Русия смяташе, че програмата е насочена срещу нейните ракети и подкопава ядрената й възпираща сила, а Белият дом отричаше това и вместо това се ориентира към разполагане на прехващачи със среден обсег в Полша и Румъния, предназначени да спират ракети от Иран и Северна Корея.
Според експерти потенциалните бюджетни съкращения на американските сухопътни части в Германия също може да бъдат забавени, или напълно отменени, за да не се допусне катастрофална ерозия на стабилността и демокрацията да пропълзи из Европа.
Пентагонът обмисля нови съкращения на сухопътните части в Германия, вече орязани при Обама. Сега има две американски сухопътни бригади (до 10 000 войници), базирани в Германия, където бронетанкови и пехотни части са разположени още от края на Втората световна война. В края на Студената война повече от 200 000 американски войници бяха базирани в цяла Европа. Деймън Уилсън, експерт по Източна Европа, бивш дипломат и изпълнителен вицепрезидент на вашингтонския мозъчен тръст Атлантически съвет, смята, че САЩ трябва да са готови да вложат усилия в Укрйна, дори за сметка на политическите приоритети другаде по света.