Безпрецедентните нива на изграждане на язовири и извличане на вода от страните на големите реки водят до все по-голяма жажда за страните надолу по течението
Али Ал-Садр в интервю за BBC споделя, че преди да напусне Ирак, всеки ден се борил да намери чиста питейна вода. Преди три години Ал-Садр се присъединява към протестите по улиците на родния си Басра, настоявайки властите да се справят с нарастващата водна криза в града.
Преди войната, Басра беше прекрасно място, добавя той. Наричали са го Венеция на Изтока. Градът, граничещ от едната страна с река Шат ел Араб, е пробит от мрежа от сладководни канали. Ал-Садр, като пристанищен работник, някога е обичал да работи по тях, но по неговите думи са изпомвали непречистените отпадъчни води във водните пътища.
“Не можехме да се измием от миризмата на реката, имах мигрена и когато най-накрая се разболях, прекарах четири дни в леглото. През лятото на 2018 г. заразената вода изпрати 120 000 жители на Басра в градските болници.”
Kогато полицията открива огън по протестиращите, Ал-Садр е имал късмет да бъде спасен. За един месец събира багажа си и заминава за Европа.
Навсякъде по света има истории като тези на Ал-Садр, които стават твърде често срещани. Почти една четвърт от населението на света понастоящем е изправено пред остър недостиг на вода, най-малко поне един месец в годината. И както в случая с Ал-Садр това кара мнозина да търсят по-безопасен живот в други страни.
"Ако няма вода, хората ще започнат да се движат", казва Кити ван дер Хейдън, ръководител на международното сътрудничество в холандското министерство на външните работи и експерт по хидрополитика. Недостигът на вода засяга приблизително 40% от населението на света и според прогнозите на ООН и Световната банка сушата може да изложи на риск от разселване до 700 милиона души до 2030 г. Хора като Ван дер Хейдън са загрижени за последиците. Ако няма вода, политиците ще се опитат да контролират водни ресурси и може да започнат да воюват за тях, допълва тя.
През 20-и век глобалното потребление на вода нарастна повече от два пъти по-бързо спрямо темповете на нарастване на населението. Днес този дисонанс води много градове – от Рим до Кейптаун, от Ченай до Лима - до режим на водата. Водните кризи почти всяка година от 2012 г.насам са сред първите пет глобални риска на Световния икономически форум по списък на последиците. През 2017 г. тежките засушавания допринесоха за най-лошата хуманитарна криза от времето на Втората световна война, когато над 20 милиона души в цяла Африка и в Близкия Изток са били принудени да напуснат домовете си поради едновременните недостиг на храна и избухналите конфликти.
Питър Глейк, ръководител на Тихоокеанския институт в Оукланд, е прекарал последните три десетилетия в изучаване на връзката между недостига на вода, конфликти и миграцията, и смята, че водният конфликт се разраства.
"С много редки изключения, никой не умира от жажда", казва той. "Но все повече и повече хора умират от замърсена вода или конфликти поради достъпа до вода."
Глейк и неговият екип стоят зад хронологията на водните конфликти: дневник от 925 водни конфликти, големи и малки, датиращи от времето на вавилонския цар Хамурапи. В никакъв случай информацията не е изчерпателна и изброените конфликти варират от пълномащабни войни до спорове между съседите. Но те показват, че връзката между водата и конфликта е сложна, пише bloombergtv.bg.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК