Бежанската вълна от Афганистан: Лайтмотив на задаващите се трети избори?

Студена тръпка премина по Западния свят при вида на талибанските бойци, които си правят селфита в президентски дворец. Идва краят на Pax Americana, светът потъва в хаос. Не просто САЩ, а най-мощната военна организация НАТО - и то подпомогната от още държави, беше победена от 60 000 брадати, зле обучени, но фанатични бойци в една бедна държава, известна на историците като "гробище на империи". Самият хегемон май вече не иска да отговаря за световния ред - Тръмп го изказа, а с безусловната капитулация в Афганистан Байдън го показа, пише DW, като цитира проф. Ивайло Дичев.

Защо в България никой не отваря дума за тези хора?

В категорията на първите днес са онези помагачи на Запада, които са най-застрашени. Дължим им помощ включително ние в България, която беше горда участничка в окупацията. Към тази група спадат активистите, преводачите, журналистите, публичните защитници на демокрацията. С една дума: всички онези, които днес са застрашени заради това, че споделят активно нашите ценности. Франция, в тон със своите традиции, специално се ангажира да приеме артисти, писатели, художници, културни дейци. Става дума за десетки хиляди, не милиони и помощта за тях е не само морален дълг на Запада, но и важен момент в борбата за нашите ценности. Защо в България никой не отваря дума за подобни хора? Ами защото нямаме морални позиции по никакви теми. Чух само, че трябвало да помогнем на един афганистанец, който пазел геройски нашето посолство. Чудесно, но дали не трябваше малко да разширим категорията?, отбелязва проф. Дичев.

Съчувствието предполага да приютиш поискалите убежище и да се грижиш известно време за тях, докато си решат проблема. Разбирате, че тук не говоря в юридически термини, а като гражданин. Този тип миграция възмущава най-много, защото си представяме, че трябва автоматично да приемаме хора, преминали нелегално през няколко граници. Затова ще има паническо строене на стени и телени ограждения, ще се плаща на буферни страни като Турция и Либия да удържат потоците, ще гръмне отново европейската разправия за разпределянето на квоти.

Но европейските правителства днес са много по-надясно по темата - като се започне от най-щедрата навремето Германия и се стигне до Гърция, която едва ли ще допусне нов Балкански маршрут. Афганистанците, за жалост, ще имат по-малко късмет от сирийските си предшественици. Един нюанс тук касае джендър-характеристиката на бежанците: очевидно има повече готовност за приемане на жени, отколкото на мъже, защото първите са по-застрашени от мизогинната власт на талибаните. Но и зад този иначе сериозен аргумент се крие едно древно сексуализиране на чуждия - готови сме да вземем жените им, но се чувстваме застрашени от мъжете.

Бежанци в България няма да има

С една дума: ужасът от нашествието ми се вижда преувеличен. Но разпалването му със сигурност ще е лайтмотив на задаващите се трети избори. В добрия вариант той може да легитимира временно примирие между нелепо враждуващите партии - лидерите ще могат да се оправдаят пред последователите си с националната сигурност, а президентът-главнокомандващ ще може да разиграе умело тази спасителна карта. Забележете, че дори г-н Трифонов, който иначе тотално се отчужди от нас, снизходи да напише разтревожен ФБ-постинг по темата.

Бежанци в България пак няма да има, но ще се говори за тях, ще се издигат патриотични лозунги, ще се актуализира бюджет. Но пък ако сегашните парламентарни партии не използват този повод да съставят някакво временно правителство, в следващия парламент с голяма вероятност ще влязат много по-яростни радикали, борци за честта на жените и родината категоричен е проф. Дичев.

Снимки: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК