Излагането на дим от пожари през сезона на горските пожари през лятото може да бъде свързано с хиляди допълнителни инфекции с коронавирус, както и със стотици смъртни случаи, което потенциално може да бъде още по-голямо предизвикателство за служителите на общественото здраве във Вашингтон, Орегон и Калифорния, установи ново проучване.
Димът от горски пожари съдържа високи нива на най-малкия, най-опасен вид частици, известен като PM 2,5.
Изследователи от Харвардския университет изчислиха, че има близо 20 000 допълнителни инфекции с коронавирус и 750 смъртни случая от Covid-19, свързани с излагане на дим от горски пожари между март и декември 2020 г. в американския Запад. Документът е публикуван в списанието "Science Advances".
Излагането на дим, независимо дали е от замърсяване на въздуха или от цигари, се смята, че нарушава функцията на белите кръвни клетки в белите дробове, притъпявайки имунния отговор на организма. Химикалите в праховите частици също могат да възпалят клетките, облицоващи дихателните пътища и белите дробове. И в двата случая, ако тялото е изложено на вирус в допълнение към замърсяването на въздуха, имунният отговор може да бъде забавен и човекът може да развие по-тежко заболяване, отколкото би имало в противен случай, казват изследователите.
Констатациите се основават на добре установената връзка между замърсяването на въздуха и инфекциите на дихателните пътища като астма. Но проучването е първото, което показва статистическа връзка между дима от горски пожар и натоварването и смъртните случаи от Covid-19.
„Тези резултати предоставят убедителни доказателства, че в много окръзи високите нива на PM 2,5, възникнали по време на горските пожари през 2020 г., значително изострят здравната тежест от Ковид-19“, пишат авторите.
На някои места се наблюдава опасно високо ниво на замърсяване на въздуха. През септември 2020 г. в окръг Моно, Калифорния, има четири дни, в които нивата на PM 2,5 надвишават 500 микрограма на кубичен метър, „опасно“ ниво, според Агенцията за опазване на околната среда. За сравнение, в дните, когато горските пожари не горят, средното дневно ниво в трите щата е 6 микрограма на кубичен метър.
За да стигнат до заключението си, изследователите са използвали сателитни данни за димни струи от Националната администрация по океаните и атмосферата, за да идентифицират местата и дните, засегнати от горски пожари. Те съчетали тези показания с данни за PM 2,5 от монитори на качеството на въздуха на земята на всеки от окръзите и случаите на Ковид-19 и смъртността от данни, събрани от Центровете за контрол и превенция на заболяванията.
Същият екип от изследователи от Харвард публикува и първото проучване, установяващо ясна връзка между дългосрочното излагане на замърсяване на въздуха и смъртността от Ковид-19 миналата година, пише БГНЕС.
Новото проучване включва докладвани инфекции, а не само смъртни случаи, което го прави особено интересно, казва Джон Балмес, професор по медицина в Калифорнийския университет в Сан Франциско и експерт по последиците за здравето от замърсяването, който не е участвал в изследването. „Едно е замърсяването на въздуха да увеличава тежестта на коронавирусната инфекция, друго е да увеличава регистрираните случаи“, каза той.
След десетилетия на затягане на разпоредбите за качеството на въздуха, въздухът в много американски градове сега е по-чист, отколкото през последните 50 години. Но на Запад увеличеният дим от горски пожари заплашва да заличи тези постижения, казва Лорета Микли, химик по атмосферата в Харвардското училище по инженерни и приложни науки и един от авторите на статията.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК