Японското здравеопазване има славата на особено ефективно. Сега обаче колабира: болниците не могат да приемат всички тежко болни от Ковид-19. Легла всъщност има предостатъчно, но не и за пациентите с коронавирус.
Шидзуе Акита още помни как отчаяно се борела за глътка въздух, но трябвало да чака цели шест часа, докато екипът от "Бърза помощ" трескаво се опитвал на намери свободно интензивно легло в някоя болница на Осака. Когато най-сетне го намерили, за 87-годишната пациентка с коронавирус вече било твърде късно. Диагнозата гласяла: остро възпаление на белите дробове и отказ на множество органи. Две седмици по-късно жената починала.
"Това е трагедия, причинена от хора", казва синът ѝ Казуюки Акита, който живее в Токио. "Това е адът."
Откъде тръгва проблемът?Въпреки официално обявените общо 760 000 инфекции и над 13 000 починали от Ковид-19, досега Япония се справяше с пандемията по-добре от други държави. Но ето, че сега, по-малко от два месеца преди началото на Олимпиадата, страната е в плен на четвъртата вълна на пандемията от коронавирус, а болниците са претоварени. Извънредната ситуация в региона на Токио и девет други префектури бе удължена до 20 юни, информира DW.
Японското здравеопазване е организирано по германски образец и всъщност има славата на особено ефективно. Третата в света икономика разполага с 8412 болници и 1,25 милиона болнични легла. Изследване на ОИСР от 2019 поставя Япония дори начело на класацията по броя на болничните легла на глава от населението (13 легла на 1000 души) сред всички индустриални нации. За сравнение: Германия разполага с 8 легла на 1000 души население, а САЩ с 2,9 на 1000. Въпреки това японските болници се затрудняват да поемат всички болни от Ковид-19.
В действителност едва 5% от болничните легла в Япония са заделени за лечението на пациенти с Ковид-19, а тъй като всеки пациент с позитивен тест за коронавирус задължително се приема в болница, капацитетът на здравните заведения се оказа недостатъчен.
"Япония има твърде ограничени възможности бързо да реагира на променящите се нужди в обществото", критикува Кенджи Шибуя, професор от King’s College в Лондон, който обяснява това с една местна особеност. В интервюта за печата Шибуя посочва, че възрастните болни хора в Япония обикновено се настаняват в болници, а не както е в редица други страни - в старчески домове или под наблюдение вкъщи.В исторически план болниците в Япония са възникнали не както в Европа под патронажа на църквите и държавата, а са били предимно създавани от медици. Затова 80% от клиниките в страната се намират в частни ръце и повечето от тях извършват само амбулаторни операции. Заразените с коронавирус обаче се смятат за скъпоструващи и проблемни пациенти, поради което болниците често отказват да ги приемат.
В резултат на това малкото на брой обществени здравни заведения носят основния товар от пандемията, а ръцете на правителството са просто вързани - то не може да разпореди на частните клиники да разширят легловата си база за Ковид-19. Затова държавата се опитва да ги мотивира с парични премии от по 35 000 евро на всяко новооткрито интензивно легло. Засега обаче и тази тактика не дава резултат. Броят на интензивните легла, по данни на японското здравно министерство, се е увеличил незначително до 13,5 легла на 100 000 жители. В Германия броят им е близо три пъти по-голям.
"Здравеопазването колабира"Най-очевиден е недостигът на легла в Осака - третият по големина град в Япония, където през май бяха регистрирани една трета от всички починали от Ковид-19 в Япония. В момента в болниците на Осака има близо 1100 пациенти, почти толкова чакат спешно за болнично легло. Общо 4450 пациенти се намират вкъщи под лекарско наблюдение, а други 307 са настанени в хотел.
"С други думи: нашето здравеопазване колабира", казва Юджи Тода, директор на университетската клиника "Киндай". И то тъкмо в навечерието на летните Олимпийски игри, които ще се открият на 23 юли.
В сряда, 9 юни, премиерът на Япония Йошихиде Суга обяви, че всички желаещи ще получат предложение за ваксинация до ноември. Досега в Япония са ваксинирани едва 11% от населението - най-ниската стойност сред индустриалните нации.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК