В Европа, в разгара на пандемията, много хора, загубили работата си, се нуждаят от помощ за първи път в живота си. Как страни като Испания и Австрия се справят със ситуацията, търси отговор "Евронюз“.
Барселона е известна със своя оживен бизнес и културен живот. Но днес за града се оформя различно лице … все повече жители са изправени пред реална нужда.
На фона на санитарната криза структурите за разпределяне на храна едва се справят с притока на хора. Испания говори за появата на „нови бедни“.
Антонио и Кристина имат три деца. Пандемията е унищожила семейния им бизнес – тапас бар.
Семейството не е могло да плати наема и е изгонено. Благотворителните организации им помагат с храна. Трудно е за Антонио. “Никога през живота си не съм изпитвал подобно нещо, иначе как бих решил да имам три деца? Всичко вървеше чудесно при нас и след това нещо се счупи. Когато отидеш да поискаш храна, честно изпитваш ужасен срам”.
През септември, когато семейството загубва дома си, кметството предлага да изчакат трудностите в туристически апартаменти. До лятото обаче ще трябва да тръгнет оттам.
Съпругата на Антонио е от Румъния. Тя е съгласна с мнението, че в Испания се образува прослойка от "нови бедни“.
“Много от онези, които днес стоят зад безплатните продукти, дори не са мислили за това преди кризата, казва жената. -Много е трудно да отидете там, но трябва да се храните всеки ден. Благодарение на такива асоциации можем да разчитаме на помощ. Как иначе? Без подкрепа ще трябва да търсим нещо в кофите за боклук или да крадем”.
“Преди Ковид бяхме нормално семейство, не бяхме богати, но изкарвахме прехраната си”, добавя Антонио, цитиран от БГНЕС. “Сега единственият ни доход е 400 евро, които съпругата ми получава под формата на социални помощи. Ние също получаваме храна. Кандидатствахме за нов универсален базов доход. Чакаме, надяваме се, но засега няма потвърждение. Дори не получавам обезщетения за безработица, нямам право на това. Детето понякога иска сладолед, но няма с какво да се купи”.
Мъжът казва, че по време на затварянето дълговете за бара са се увеличили многократно, осъзнал е, че не може да се справи и го е продал. “Украсих бара по свой вкус, исках да има уютна, релаксираща атмосфера, освен това барът беше срещу улицата от училището, където ходят децата ми. Това беше моето дете, но след това всичко се обърка. Много ме боли”, споделя с болка той.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК