Истинско цунами от психически травми и отклонения, стремглав ръст на страховите неврози и депресиите - от това се опасяваха редица специалисти в Германия по време на първия локдаун.
Опасяват се и сега, при втората, по-лека национална карантина. А различните допитвания и изследвания рисуват многолика и понякога противоречива картина на душевното състояние на германците в условията на пандемия. На нея е посветена обширна публикация от Щефани Кара и Харо Албрехт в германския седмичник "Ди Цайт", цитирана от "Дойче веле".
Страхът за икономиката измества страха от болестта
Олаф Майер, който ръководи екипа на "Телефона на доверието" в Дуисбург, разказва, че в момента им звънят много хора, които се опасяват за икономическото си оцеляване по време на сегашната карантина. В началото на пандемията повечето обаждания били свързани със страховете от самия вирус и с травмата от затварянето между четири стени.
После на преден план излязла темата за домашното насилие, а в момента психолозите внимателно наблюдават какво става със семейните и партньорски отношения: дали двойките по-често се разделят или пък обратно - карантината ги сплотява. Оказва се, че съществуват пример и за едното, и за другото. Над всичко доминират обаче икономическите страхове.Иначе корона-стресът във всекидневието има многолики проявления. Здравната каса на техническите професии в Германия установява например, че при всеки десети човек са се развили проблеми със съня. Изследователи от Базел пък констатират, че хората спят средно 15 минути повече, но сънят им е по-неспокоен.
Екип от Университетската клиника в Мюнхен проучва друго: храненето. Много хора се тъпчат със сладки неща и с други калорични храни, за да се противопоставят по този начин на лошото настроение в условията на пандемия. Най-тежко засегнати от тази тенденция да учениците над 10-годишна възраст, които произхождат от социално слаби семейства. В тази група наднорменото тегло се покачва, повече при момчетата, отколкото при момичетата.
Пред седмичника "Ди Цайт" Дитрих Мунц, президент на Камарата на психотерапевтите в Германия, казва: "Наблюдаваме сериозно обременяване, което засяга най-вече децата и младежите. Засега обаче не можем да кажем какво ще бъде дългосрочното развитие. Други епидемии показват, че психическите проблеми се увеличават."
Пандемията е катализатор за психическите проблеми
В случая това особено важи за хората с диагностицирани психически смущения. Най-вече при пациентите, които страдат от тъй наречените "компулсивно-обсесивни разстройства", сегашната ситуация просто налива масло в огъня, установява психотерапевтът Бенедикт Клауке от Мюнстер.
Става дума за хора, които например имат маниакално желание да контролират всичко или пък са жертва на някакви принудителни всекидневни ритуали - да речем миене на ръце или други хигиенни процедури.
Едно онлайн-допитване в Германия стига до извода, че една трета от пълнолетните хора в момента пият и повече алкохол. Според друго проучване обаче консумацията на вино, бира и спиртни напитки в страната не се е увеличила. Специалистите от програмата "Анонимни алкохолици" обръщат внимание на още един факт: алкохолиците, които често пъти пият скришом, докато са на работа или по пътя, в условията на домашен офис са принудени да пият вкъщи – и близките им са сериозно обезпокоени, защото ги виждат.
Най-мащабното изследване за страничните ефекти от пандемията и карантината в Германия се казва "Нако". То обхваща 100 000 души, а резултатите официално ще излязат в края на месеца. Отсега обаче е ясно: симптомите на страх и депресия нарастват най-вече у по-младите хора, които страдат от изолацията и липсата на "купон".
Впрочем, едно британско изследване също показва, че ограничаването на контактите травмира особено силно хората в групата 18-24 години. Просто защото за младите социалните контакти и общуването в по-големи групи са нещо много важно: това е пътят, по който младият човек получава признание и самочувствие. По-възрастните хора обикновено имат по-малко контакти, макар че техните отношения често пъти са по-задълбочени. По време на пандемия и карантина тези отношения сякаш по-лесно се опазват от поражения.
Щефи Ридел-Хелер, която работи като психиатър в Лайпцигския университет, през април е провела допитване сред 1000 германци на средна възраст 75 години. Нейният извод: Душевното състояние на тези хора не се е влошило, в условията на пандемия те си остават спокойни, макар че като група са здравословно по-застрашени от вируса. Оказва се, че по-възрастните хора притежават нещо като "психически имунитет". Те са преживели много кризи, те помнят и последната голяма война, а това им дава повече мъдрост и съпротивителни сили. Друг фактор, на който се дължи спокойствието на по-възрастните: 90 процента от тях одобряват мерките, които взима германското правителство. И съответно ги спазват, без да се изнервят.
И все пак: хората имат повече време за семействата и хобитата си
Всъщност, повечето хора се справят относително добре с предизвикателствата на пандемията, показват различните проучвания, които цитират авторите в "Ди Цайт".
"Мнозинството ще преживее благоприятно кризата, хората са жилави", казва и психиатърът Оливер Тюшер от Майнц.
Той и колегите му участват в едно общоевропейско проучване с почти 16 000 анкетирани. Това проучване освен всичко друго показва, че за хората е особено важно да намерят някакъв позитивен подход, да извлекат нещо полезно от ограниченията. Мнозина отделят повече време на семейството и на хобитата си, усвояват нови умения като плетене или пекарство например, спортуват по-често на открито.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК