Преди пет години Русия започна военна операция в Сирия. Целта, обявена от Путин, гласеше: борба срещу тероризма. Имаше обаче и няколко скрити цели. Какво спечели Москва в Сирия? ДВ разговаря с двама експерти.
На 30 септември 2015 Русия обяви, че започва военна операция в Сирия. Целта, по думите на президента Владимир Путин: борба срещу терористичната организация "Ислямска държава" (ИД). Това е най-голямата и продължителна операция на руските военни далеч от границите на Руската федерация от разпада на СССР насам.
Още в началото бе заявено, че сирийската армия ще получи подкрепа само от руската авиация. Наземните сили бяха задействани в по-малък мащаб. Впоследствие бе съобщено и за използването на частни полувоенни структури. Москва успя да постигне основните си цели в Сирия, казват експертите, с които разговаря Дойче Веле, макар оценките им да се разминават.
Асад остана. "Ислямска държава" бе победена.
Руският политолог Григорий Лукянов смята, че основна цел на руската операция в Сирия е била борбата срещу тероризма, както обяви и президентът Путин. И тази цел е постигната. "Това е победа над ИД", отбелязва Лукянов. Той сравнява помощта, оказана от Русия на Сирия, с подкрепата на САЩ за Ирак: "Спрян бе проект, който постави под съмнение всички държавни граници в региона".
Освен това Лукянов заявява, че без руското участие в Сирия "не би имало такава държава и президентът Асад не би бил начело на тази държава". Руският политолог припомня, че именно Асад се обърна за помощ към Русия. Лукянов добавя, че Москва не е успяла да приключи войната бързо.
И берлинският политолог Маркус Кайн смята, че Русия е постигнала поставените си цели в Сирия, но той вижда целите другояче: "Първата цел бе завръщането на Русия в Близкия изток, откъдето тя си тръгна като влиятелна сила след разпада на СССР. Сега Русия се завърна, както виждаме не само в Сирия, но и в Либия.".
Втората цел, според Кайм, е било предотвратяването на това, което в Русия (по неговите думи) се възприема като "нелегитимна революция в съседство" - опита на въоръжената революция да свали Асад. Русия успя да пресече този опит, констатира Кайм и напомня, че през есента на 2015 правителството на Сирия бе на ръба на военното поражение. "В продължение на няколко седмици чакахме режимът да падне."
В Сирия руснаците постигнаха и своята трета цел: доказаха, че са способни да провеждат военни операции от типа на експедициите, т.е. далеч от своята територия, казва германският политолог.
Дипломатическите дивиденти от военната кампания
И двамата експерти смятат, че военната операция в Сирия е укрепила позициите на Русия в региона. "Сирийският опит, руското присъствие в Сирия - това са опори във фундамента на цялата руска политика в Близкия изток и в Северна Африка", казва Григорий Лукянов. По неговите думи, това се отнася и за новите отношения на Москва със страните от региона, които са я признали за влиятелен играч. "Русия успя да трансформира военното влияние в политическо", отбелязва и Маркус Кайм.
Въпреки това дипломатическите дивиденти в региона на Близкия изток са ограничени. В началото на кампанията много наблюдатели предполагаха, че Русия ще се опита да използва Сирия за пробив в частичната международна изолация след анексирането на Крим. Григорий Луканов обаче смята, че това е "страничен резултат, който не би могъл да бъде първопричина". Според руския политолог, Русия не е успяла да използва Сирия за регулиране на отношенията си със Запада.
Цената за Москва не е толкова висока
Не е известно колко е струвала и колко продължава да струва на Русия операцията в Сирия. В началото руските медии информираха, че става дума за около 1,7 милиона евро на ден. Положителното за Москва е, че военните загуби не се оказаха толкова високи, че да породят недоволство в обществото, както стана след навлизането на руските войски в Афганистан. "Афганистанският опит беше отчетен", казва Лукянов, отбелязвайки, че цената на сирийската операция се е оказала приемлива, пише DW.
Въпреки това сирийската кампания изисква руски ресурси, а външните фактори като падането на световните цени на нефта и пандемията от коронавирус не дават възможност за бързо възстановяване на сирийската икономика, изтъква Лукянов. "Русия би искала да привлече ЕС за възстановяването на Сирия, но Брюксел не предприема тази стъпка", казва на свой ред германският експерт Маркус Кайм. От международна гледна точка, хуманитарната ситуация в Сирия остава тежка, смята той.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК