ЕК представи наръчник срещу ”социалния туризъм”

След британската истерия около очаквания поток от емигранти и критиките, които Брюксел отправи към Лондон, Европейската комисия (ЕК) представи наръчник срещу ”социалния туризъм”. Идеята на ЕК е да се определи при какви условия неработещият гражданин, който живее в държава-членка на Европейския съюз, различна от родината му, може да кандидатства за социално осигуряване. Наръчникът, представен от еврокомисаря по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор, се очаква да помогне на страните-членки да прилагат правилата за координация на социалната сигурност на европейците, които сменят страната си на пребиваване.

Изясняват се понятията "обичайно пребиваване", "временно пребиваване" и "престой". Те са необходими, за да се установи коя държава е отговорна за плащането на обезщетения по социалноосигурителни схеми на граждани, които живеят в различни държави. Според правото на ЕС може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно само една държава, която отговаря за плащанията на обезщетения по социалноосигурителните схеми, отпускани по местожителство. Заетите по трудов договор и самонаетите отговарят на условията за социална сигурност в държавата по месторабота, а неактивните (например пенсионери и студенти) - в държавата от ЕС по обичайно пребиваване. В наръчника се разглеждат специфичните показатели, които трябва да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото на обичайно пребиваване. акива са семейното положение и роднинските връзки, продължителността и непрекъснатото пребиваване в държава, състоянието на трудова заетост, за студентите се посочва източникът на доходите им, доколко постоянно е жилищното положение, държавата, в която плащат данъци, причините за преместването, както и "намеренията на основата на всички обстоятелства и подкрепени с доказателства".

Наръчникът дава примери и насоки за случаите, в които е трудно определянето на мястото на пребиваване - при сезонни, командировани работници, студенти, пенсионери и др. Например, ако гражданин на Великобритания се пенсионира в Португалия и прекарва по-голямата част от времето си там, мястото му на обичайно пребиваване става Португалия, независимо дали все още притежава жилище в родината си и поддържа културни и икономически връзки с нея.