Няма трудови мигранти, няма и милиарди за десетки държави

Трудовите мигранти - от полските земеделци, работещи на полетата в Южна Франция, до филипинските круизни работници на Карибите, които изгубиха работните си места заради коронавирусната пандемия, изчерпват парите, които обикновено изпращат у дома, нанасяйки удар върху крехкото икономическо здраве на развиващия се свят, пише The Wall Street Journal. 

Десетки милиони индийци, филипинци, мексиканци и други мигранти от развиващите се страни са изпратили рекордните 554 милиарда долара обратно по родните си места през миналата година. Тази сума надвишава всички преки чуждестранни инвестиции в страните с ниски и средни доходи и е над три пъти по-голяма от помощта за развитие от чуждестранните правителства, сочат данни на Световната банка, пише bloombergtv.bg. 

свързани

Франция въвежда трудови квоти за икономическата имиграция?

Спадът на паричните преводи засегна милиони хора по света, които разчитат на тях за храна, гориво и здравни грижи. Семейства от Южна Азия до Латинска Америка не могат да си позволят плащанията по ипотеките си, както и за обучение. 

Понижението ще е четири пъти по-голямо от това след финансовата криза през 2008 г., като Световната банка прогнозира да е най-значителното от 80-те години на миналия век насам. 

В Ел Салвадор преводите намаляват с 40% до 287 милиона долара през април, което задълбочава кризата за храна. Жителите на бедните квартали са поставили бели знамена извън домовете си, за да сигнализират, че са гладни, тъй като местните благотворителни организации се борят да помогнат.

В Бангладеш паричните преводи през април се понижават с 24% на годишна база, което добавя натиск върху икономиката на фона на понижаващия се износ на дрехи от страната - друг основен източник на приходи, с 85% през същия месец. 

Приблизително 10 милиона филипинци живеят в чужбина - близо 10% от общото население на страната, като мнозина от тях работят в Тайван, Близкия Изток и САЩ.

свързани

ЕС: Огромен спад на мигрантите заради пандемията

Тези работници са изпратили 35 милиарда долара обратно в родината си миналата година, според Световната банка, което представлява близо 10% от брутния вътрешен продукт на страната.

Паричните преводи могат да паднат тази година с между 10% и 20%, става ясно от проучване на експерти. Това би представлявало най-голямото понижение в историята на нацията.

Правителствена програма, която осигурява по 200 долара за служители, които са загубили работни места в чужбина, бързо получи твърде много заявления. В началото на юни са изплатени сумите на 145 хиляди работници от постъпили 450 хиляди искания, получени от правителството.

Зависимостта на Филипините от парите от чужбина датира от 70-те години на миналия век, когато търсенето на работна ръка за петролни платформи и строителни проекти в Персийския залив нарасна. С ограничените възможности за работа у дома, тогавашният президент Фердинанд Маркос създаде нов кодекс на труда, който улеснява агенциите по заетостта да назначават филипинци за работа в чужбина. 

Парите, идващи от чужбина, финансират строителство на нови къщи във Филипините и се използват за изплащания на автомобили. Банките приемат тези средства като стабилен източник на доходи за кредитополучателите.

Междувременно обаче круизната индустрия се оказа сред най-силно засегнатите от пандемията. Договорите на много филипинци, работещи на бордовете на круизни кораби като аниматори, електротехници, сервитьори и пр., бяха анулирани след принудителното замразяване на дейността на сектора.  

През първото тримесечие на 2020 г. българските емигранти са изпратили в страната 227 милиона евро, става ясно от данни на Българската народна банка.

Понижение е регистрирано спрямо същия период на миналата година, когато средствата, изпратени от емигранти у нас, са били в размер на 299,5 милиона евро.

За първите три месеца на тази година най-много средства у нас са изпратили българите в Германия (46,9 милиона евро), следвани от тези в САЩ (42,8 милиона евро) и Испания (25,9 милиона евро).

Снимка: Pixabay

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК